Уикипедия

Конфедерация на независимите синдикати в България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м „в България“ вместо „у нас“.
→‎При тоталитарния режим: копирам пасажи от Профсъюзно движение в Б-я
Ред 17:
== История ==
=== При тоталитарния режим ===
След [[национализация]]та на частната собственост и ликвидирането на останалите партии и опозицията профсъюзите в България се превръщат в междинно звено между партията и трудещите се, оперират на принципа на демократическия централизъм и признават ръководната роля на партията.
''Общият работнически професионален съюз'' (ОРПС) е създаден през 1945 г. на учредителния конгрес в [[София]] и обединява 32 масови браншови профсъюза. Той е формиран на основата на създадения след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година казионен [[Български работнически съюз]], който след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е поставен под контрола на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 157 – 158}}</ref>▼
 
▲''Общият работнически професионален съюз'' (ОРПС) е създаден през 1945 г. на учредителния конгрес в [[София]] и обединява 32 масови браншови профсъюза. Той е формиран на основата на създадения след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година казионен [[Български работнически съюз]], който след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е поставен под контрола на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 157 – 158}}</ref> През 1948 г. 90% от работниците членуват в профсъюзите. Основните фигури на всяко предприятие стават директорът, партийният секретар и председателят на профкомитета.
На ІІІ-ия конгрес през 1951 г. е създаден нов ръководен орган – Централен съвет на професионалните съюзи. На VІІ-ия конгрес (1972) Съюзът е преименуван на ''Български професионални съюзи'' (БПС), а Централният съвет на професионалните съюзи става Централен съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС), избиран от конгреса и съставен от председател, негови заместници и членове.
 
ПрофсъюзитеНа ІІІ-ия конгрес през този1951 периодг. сае изцялосъздаден нов ръководен орган – Централен съвет на професионалните съюзи. На VІІ-ия конгрес (1972) Съюзът е преименуван на ''Български професионални съюзи'' (БПС), а Централният съвет на професионалните съюзи става Централен съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС), избиран от конгреса и съставен от председател, негови заместници и членове. Приет е [[Кодекс на труда]]. След 1962 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те са подчинени на тоталитарниярешенията режимна партийните конгреси и присе превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията. Създава се Движение за комунистически труд и рационализаторското движение. Мястото и ролята на профсъюзите е определена като „комунистическо възпитание“ на трудещите се. При редките трудови конфликти винаги заемат страната на държавата, която е и основният работодател в страната. Така по време на [[Пловдивска стачка и работнически бунт 1953 г.|стачките в тютюневата промишленост през 1947 и 1953 година]] те участват активно в преследванията на работници, участвали в тях. Членството в казионните профсъюзи, както и заплащането на членски внос, е практически задължително за всички работещи в страната.<ref name="груев"/>
 
През 1987 г. за пръв път в историята на профсъюзите при социализма новият Устав дава определена автономност на профсъюзната организация, за първи път тя може самостоятелно да взима решения за задачите си, формите и средствата за работа. По това време 98% от хората членуват в профсъюз и се предлага членството да е на доброволна основа.
 
=== След 1990 година ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Конфедерация_на_независимите_синдикати_в_България“.