|
==Борбата срещу Дъглас==
Когато Джеймс II поема управлението в свои ръце, в администрацията на кралството цари пълен безпорядък, а хазната е почти празна след десетилетието на вихреща се анархия. Съгласно предбрачния си договор Джеймс II е длъжен да обезпечи съпруатасъпругата си с годишен доход от 5 хиляди лири стерлинги. Постъпленията от данъците в кралския домен обаче са недостатъчни. Бедността на кралския двор обаче контрастира с богатството на най-крупния шотландски магнат — Уилям Дъглас, осми граф на Дъглас, чийто двор по пищност засенчва кралския. През [[1451]] г, възползвайки се от поклонничеството на Дъглас в [[Рим]], Джеймс II нахлува с войските си в земите на графа. След завръщането на Дъглас обаче Джеймс II е принуден да отстъпи, тъй като не притежава средства за продължителна борба със силите на Дъглас.
През [[1452]] Джеймс II призовава Дъглас на преговори в Стерлинг, след като предварително дава писмени гаранции за безопазнсттабезопасността му. На [[22 февруари]] [[1452]] г., вбесен от отказа на Дъглас да развали съюза си с различни едри магнати, Джеймс II убива графа с един удар на ножа си. Убийството на граф Дъглас възмущава страната. Пред вратите на Стърлинг с голяма войска се появява братът на убития граф и нов наследник на титлата му — граф Джеймс Дъглас. Обвинявайки краля в убийство, Джеймс се отрича от васалната клетва на графовете на Дъглас към шотландските крале и напада града. Едновременно с това в страната избухва въстание срещу краля, предвождано от съюзниците на Дъглас —лорда на Островите, графовете Крауфорд и Морей. Въстанието се развива в типичните за феодализма прояви — отказ от изпълняваме на васалните задължения към сюзерена. Джеймс Дъглас обаче не успява да се възползва от възможността да разгроми краля. Джеймс II успява да си осигури подкрепата на парламента и организира военна експедиция във владенията на графовете Дъглас. Като резултат, в края на [[1452]] г. между кралят и графа е сключено примирие.
През [[1455]] г., възползвайки се от отстраняването от властта в Англия на херцога на Йорк, покровител на Дъглас, и от началото на английската гражданска война, Джеймс II предприема поредното настъпление срещу дома Дъглас. Кралските войски нахлуват във владенията на графа и го принуждават да бяга в [[Англия]]. В битката при [[Аркинхолм]] войските на Дъглас са разбити, а граф Морей е убит. През август [[1455]] г. по предложение на краля парламентът на Шотландия повдига обвинение в измяна срещу Дъглас и хората му и заповядва конфискация на имуществото им.
==Вътрешна политика==
Разгрома на едрите магнати позволява на Джеймс II да създаде нова опора на кралската власт в страната — чрез масово раздаване на титли и земи кралят успява да създаде нова класа знатни благородници из средите на двребнотодребното дотогава благородничество, която е по-зависима от кралската власт. Опирайки се на парламента на Шотландия, Джеймс II успява да прокара множество реформи, насочени към засилването на кралската власт: премахнати са наследствените длъжности в администрацията, в съдебната система е въведен ред и е прокаран принципът за необходимост от парламентарна санкция при отчуждаване на земи от кралския домен. Конфискацията на земите на Дъглас оказва благоприятно влияние върху състоянието на хазната, чиито приходи нарастват до 10 хиляди стерлинги годишно. Безредиците в страната, които се отразяват разоряващо на много области, не позволяват обаче връщането на единното данъчно облагане за цялата страна. При Джеймс II се утвърждава практиката на раздаване на земя без задължителни феодални задължения, а само срещу условието собствениците ежегодно да внасят определена за това сума пари в кралската хазна, което става белег за разлагането на феодалната система в кралството. През 1451 в [[Глазгоу]] кралят основава и втория университет в страната.
==Външна политика==
|
