Ньойски договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м →Изготвяне на договора: -, replaced: [Мидия] → [Мидия (Тракия)|] редактирано с AWB |
||
Ред 43:
В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към [[Кралство Сърбия]] да бъдат присъединени [[Видин]], [[Белоградчик]], [[Цариброд]], [[Трън]], [[Босилеград]], [[Кюстендил]], [[Струмица]] и [[Петрич]] – не само от „стратегически“, но и от „национални“ съображения.
Представителите на [[САЩ]] се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става през 1939). Президентът [[Удроу Уилсън]] настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]]-[[Родосто]] твърдо е подкрепена от САЩ,<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/1310 Тодор Коруев, Драмите на България и Великите сили, ДУМА, 3. Юли 2010, брой 150]</ref> но [[Франция]] и [[Великобритения]] отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.
На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.
| |||