Мека: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б); 4x параметри |
м →Ранна история: -, replaced: [Арабия] → [Арабски полуостров|Арабия] (2) редактирано с AWB |
||
Ред 40:
През 5 век [[Курейши]]те превземат Мека и стават изкусни търговци. През [[6 век]] те се включват в доходната търговия с подправки, след като войни на други места изместват пътя на подправките през [[Арабския полуостров]]. През 575 година [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]] се притича на помощ на Мека и спасява града от нападение на [[Аксум (държава)|Царство Аксум]], водено от своя [[християнски]] лидер [[Абраха]]. Арабските племена помолили [[перси]]йския крал [[Хосров I Ануширван]] за помощ и той пристигнал в Мека с пехота и флота от кораби. Персийската намеса попречили на [[християнство]]то да се разпространи в региона на Мека и [[Мохамед]], който тогава бил на 6 години, и съгражданите му „не израснали под кръста“.<ref>{{cite book|title=The history of the medieval world: from the conversion of Constantine to the First Crusade|author=S. Wise Bauer|publisher=W. W. Norton & Company|year=2010|page=243|url=http://books.google.com/books?id=1u2oP2RihIgC&pg=PA243&dq=Khosru+conquered+mecca&hl=en&ei=0q9pTevQKNSUtweLldDmAg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=7&ved=0CEQQ6AEwBjgK#v=onepage&q=Khosru%20conquered%20mecca&f=false}}</ref>
Към средата на 6 век в северна [[Арабски полуостров|Арабия]] съществуват три големи града - всичките по крайбрежието на [[Червено море]] в обитаемата зона между морето и [[пустиня]]та. В тази област, известна като [[Хиджаз]], са разположени и трите града, като и трите се формират около [[оазис]]и, където е налична вода. В центъра на Хиджаз се намира Ясриб, по-късно преименуван на [[Медина]] (от „Мадинатун Наби“ - „Града на Пророка“). На 250 км южно от Ясриб се намира планинският град [[Таиф]], северозападно от който се намира Мека. Въпреки че земята около Мека е напълно безплодна, той е най-богатият от трите града благодарение на обилието от вода, бликащо от извора [[Замзам]] и разположението му на основните [[керван]]ски маршрути.<ref name=world-13>''Islamic World'', p. 13</ref>
Оскъдните ресурси водят до постоянни пререкания и войни между арабските племена, но веднъж в годината те обявяват примирие и се стичат в мека на ежегодното поклонение. До 7 век целта на пътуването е да се принесат жертви на божествата и да се пие вода от извора [[Замзам]]. Но освен това, тогава се отсъждат споровете, изглаждат се различията и се търгува на Меканския панаир. Тези ежегодни събития дават на племената чувство за обща идентичност и поставят Мека във фокуса на [[Арабския полуостров]].<ref name=lapidus-16>Lapidus, Ira. ''History of Islamic Societies'', pp. 16–17</ref>
Камилските кервани, които според традицията са измислени от прадядото на [[Мохамед]], са основен фактор за развитата икономика на Мека. Подписани са мирни договори с местните [[номади|номадски племена]], които доставят стоки като кожа, жива стока и метали от местните планини, които меканците продават в [[Сирия]] и [[Ирак]].<ref name=world>''Islamic World'', pp. 17–18</ref> Изворният материал показва, че през Мека е възможно да са преминавали стоки и от други континенти. Стоки от [[Африка]] и [[Далечен изток|Далечния изток]] минавали от тук на път за Сирия, включително подправки, кожи, лекарства, дрехи и роби, а при препродаването им меканските търговци получавали пари, оръжия, зърно и вино, които на свой ред доставяли из останалата част на [[Арабски полуостров|Арабия]]. Меканските първенци подписали мирни споразумения както с [[Византийската империя]], така и с [[бедуини]]те и се споразумели за безопасното преминава на керваните им и правото на паша и водопой. По този начин Мека става център на един вид конфедерация на арабските племена - факт, който отчасти се дължи на западането на другите регионални сили.<ref name=lapidus-16/>
=== Традиция ===
| |||