TGV: Разлика между версии

'''TGV''' (''от [[френски език|френски]]: '''t'''rain à '''g'''rande '''v'''itesse — – високоскоростен влак'') е френска мрежа от [[високоскоростен влак|високоскоростни]], илиелектрически влаквлакове (влакове-стрела), способенспособни да развиваразвиват средна скорост над 320 km/h. ПуснатРазработена е и пусната в движение от френскитекомпанията железници[[Alstom]] и националния френски железопътен оператор [[SNCF]]. Използва се главно за превоз на пътници. ТойTGV е конкурент на [[въздушен транспорт|въздушния транспорт]] на къси разстояния и свързва по-големите градове на Франция помежду им, както и с големи градове в съседните страни. Първата линия е открита през 1981 г. между Париж и Лион.

Към 2007 г. TGV държи рекорда за най-бърз релсов влак - – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 km/h, измерена на [[3 април]] [[2007]] г.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.cnn.com/2007/WORLD/europe/04/03/TGVspeedrecord.ap/index.html |title=Френски влак чупи рекорд за скорост |accessdate=10 януари 2008 |date=4 април 2007 |work=cnn.com |publisher=[[СНН]]|author=[[Асошиейтед прес]] |archiveurl=http://web.archive.org/web/20070407194558/http://www.cnnwikiwix.com/2007cache/WORLD/europe/04/03/TGVspeedrecord.ap/index.html |archivedate=7 април 2007}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite news| ?url=http://www%3A%2F%2Fwww.bloombergentreprise-sncf.com/apps/news?pid=20601085&sid=aW23Aw20niIo&refer=europe|%2Fcommuniq%2FPi%25E8ces%2520jointes%25202007%2FRECORD%2520DE%2520VITESSE%2520574%25208.pdf title=ФренскиятНовият TGV поставясветовен рекорд, достигайки 357 мили в час| author= Елен Фрике и Грегъри Вискози | publisher= [[Блуумбърг]]| date=3 април 2007 | accessdate=19 септември 2007 | }}</ref> на специален участък от линията Париж-Страсбург.

Идеята за [[влак]], който се движи с висока скорост, датира от 60-те години, малко след като в [[Япония]] вече се работи по подобен проект. Все по-малко хора пътуват с влак, предпочитайки други средства за придвижване, и френските железници търсят начини за привличане на пътници.

През [[1966]]&nbsp; г. в научноизследователските лаборатории на железницитеSNCF се заражда амбициозен проект за подобряване начина на превоз на пътниците, както по отношение на скоростта, така и по отношение на самата услуга и начина на обслужване. Няколко години по-късно проектът е одобрен от правителството.

Първоначалната идея е [[влак]]ът да бъде задвижван посредством [[газовигазотурбинен двигателидвигател]]. През 1971&nbsp; г. е произведен първият и единствен такъв прототип. Изпитанията, проведени с него, показват на конструкторите как трябва подобрят [[спирачка|спирачния механизъм]], най-вече що се отнася до управлението на [[кинетичната енергия]], [[аеродинамичностаеродинамика]]та, както и [[железопътнатанеобходимостта маркировка]]от автоматична локомотивна сигнализация. Този първи [[прототип]] достига [[скорост]] от 318 km/h, което остава ненадминат и до днес рекорд за влак с подобно [[термично захранване]]задвижване.

[[Дизайн]]ът на [[френски]]яфренския свръхскоростен влак е дело на френския дизайнер [[Жак Купър]]Купе&#768;р (''Jacques Cooper''), а последвалите многобройни модифицакциимодификации са стилово сродни.

Вследствие на петролната криза от [[1973]]&nbsp; г., изборът на [[двигател]] се насочва към [[електрическото захранване]], тъй като по това време цената на [[електроенергия]]та е много по-изгодна. Този нов избор налага преосмисляне на инженерните проекти и повторно основно тестване. През 1974 г. изследователите изготвят нов [[прототип]], наречен Зебюлон„Зебюлон“ (''Zébulon'') и въвеждат някои подобрения, които имат за цел да подобрят [[спирачен механизъм|спирачния механизъм]] и лирите и да намалят усилието върху [[релса|релсите]]. В хода на пробните маршрути Зебюлон„Зебюлон“ изминава повече от 1 милион километра.

През същата година се взима решение за изграждане на железопътна линия за новия свръхскоростен влак по трасето [[Париж]]- – [[Лион]], така наречената [[югоизточна„югоизточна линия]]линия“. Железниците получават готова влакова композиция през [[1980]] г. и след многобройни тестове югоизточната линия превозва първите си пътници на [[27 септември]] [[1981]]&nbsp; г.

Свръхскоростният влак изминава разстоянието между [[Париж]] и [[Лион]] значително по-бързо, както поради по-високата скорост, така и защото новата железопътна линия е директна и не се отклонява по пътя си.

За [[френски железници|френските железници]]SNCF това е огромен успех и смело нововъведение, както в инженерно отношение, така и по отношение на търговската им политика. Въвеждат се гъвкави и модерни ценови стратегии, а всички пътници пътуват с билет „запазено място”място“. Свръхскоростният влак е вече пряк конкурент на [[авиотранспорт]]аавиотранспорта, поне що се отнася до късите полети. Всичко това спомага за максималното запълване на влаковете с цел изплащане на скъпоструващитескъпо струващите [[инвестиция|инвестиции]].

В първите години на изпитания [[скорост]]та не надвишава 210 km/h, което е незначително повече в сравнение със скоростта на някои бързи влакове във [[Франция]] и [[Германия]] още през 60-те години.

В заключителните етапи на тестовете скоростта достига 380 km/h, което привлича вниманието на [[медии]]те. През 1988 г. [[Германия|немска]] влакова композиция достига [[рекорд]]а от 406,9 km/h, а по-късно през същата година [[френски]]ят свръхскоростен влак - – 408,4 km/h по време на тестове на нова линия, този път в посока запад, така наречената [[атлантическа„атлантическа линия]]линия“. През 1990&nbsp; г. по същата линия е постигнат нов [[рекорд]] – 515, 3 km/h.

През 2007&nbsp; г. TGV подобрява рекорда за най-бърз релсов влак - – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 km/h<ref>[http://www.cnn.com/2007/WORLD/europe/04/03/TGVspeedrecord.ap/index.html Associated Press. "French train breaks speed record]</ref>, измерена на 29 април 2007&nbsp; г., на специален участък от линията Париж-Страсбург, така наречената [[източна„източна линия]]линия“. Пускането на новата линия и рекордът се радват на голям медиен интерес, поканени са официални лица.

[[Френски]]ятФренският високоскоростен влак държи и рекорд за най-дълго разстояние, изминато от пътнически [[влак]] без спиране. През 2006&nbsp; г. влакът [[ЕвростарEurostar]], свързващ [[Франция]] с [[Лондон]], изминава разстоянието от 1&nbsp;421&nbsp;km от [[Лондон]] до [[Кан (Южна Франция)|Кан]] за 7 часа и 25 минути, превозвайки снимачния екип на филма [[Шифърът на Леонардо (филм)|филма „Шифърът на Леонардо”Леонардо“]].

През 2007&nbsp; г. френският високоскоростен влак продължава да е най-бързият [[пътнически влак]], който използва [[релси]], докато [[японски]]теяпонските [[влак]]овевлакове са най-бързите [[влак]]овевлакове на [[въздушнамаглев|магнитна възглавница]]. Средната [[скорост]] между две [[гара|гари]] на [[френски]]тефренските високоскоростни влакове е 263,3 km/h.

След пускането в експлоатация на първата линия, свързваща столицата [[Париж]] и сравнително отдалечената южна част на страната, мрежата на свръхскоростните влакове не престава да се развива благодарение на съвместимостта си с [[класическите железопътни линии]]. Главните разклонения на тази мрежа са:

*през 1993&nbsp;2001 г. са пуснати влакове в посока северюг тръгватпо линиитака къмнаречената [[Лондон]]„средиземноморска ([[влак]]линия“. сТя търговскосвързва имеградовете по [[ЕвростарФренска Ривиера|Френската Ривиера]]) и продължава към [[БелгияИталия]], [[Холандия]](влак с търговско име ''Artesia'') и [[ЛюксембургШвейцария]] (влак с търговско име [[Талис]]''Lyria'').

Специалните железопътни линии, изградени за свръхскоростния влак, към [[2006]] годинаг. са с обща дължина 1550&nbsp;km и възлизат на 5&nbsp;% от общата дължина на железопътните линии във [[Франция]]. Железниците разполагат с общо над 400 влакови композиции.

В края на [[2003]] г. свръхскоростните влакове са превозили един милиард пътници. Очаква се този брой да достигне два милиарда през [[2010]] г.

През 2004 г. например 85 милиона пътници са използвали услугите на френските свръхскоростни влакове, генерирайки [[приходи]] в размер на 3 милиарда [[евро]].

Имайки предвид размаха на начинанието, [[инвестиции]]те са огромни. Това от своя страна оскъпява цената на билетите и те стават все по-недостъпни за широката публика. Достъпен за пътниците в командировка, свръхскоростният влак се превръща в алтернатива на [[въздушния превоз]] на малки разстояния, например [[Париж]]-[[Лондон]] или [[Марсилия]]-[[Брюксел]]. Ако сравним цените с тези на самолетните билети, то влакът е напълно конкурентоспособен. С развитието на мрежата обаче, много от [[класическите влакове]] биват изцяло заменени със свръхскоростни и по този начин кратките маршрути (100 - – 200&nbsp;km) наистина се оскъпяват.

Други критики се състоят във факта, че подобен тип транспорт рядко обслужва малките населени места и така се превръща в решаващ фактор за изолацията им. От друга страна, железопътната мрежа позволява на много хора да се придвижват бързо до работните си места и така създава благоприятни условия за хората, които не желаят да живеят в [[столица]]тастолицата (нито в [[предградията]]).