Българско кино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на Drzewianin
м без интервал преди запетая
Ред 23:
Цели 10 години беше „замразен“ сериалът „Селцето“, 1980 г., на реж. Иван Терзиев (Мъже без работа, Силна вода), въпреки че киновариант беше поканен през 1987 за секцията „Особен поглед“ в Кан. „Смърт няма“ (1963, реж. Христо Писков и Ирина Акташева) бе свален 4 дни след премиерата заради „песимизъм и мрачна атмосфера“.
 
Сред най-гледани и обичани филми по време на социализма са „Козият рог“ на Методи Андонов, “ Всичко е любов” , “ Вчера” (режисьор Иван Андонов, сценарий Владо Даверов) , “ Опасен чар” и „Господин за един ден“ (въобще комедиите с Тодор Колев). Свое място в сърцето на публиката имат комедиите „Оркестър без име“, „Самодивско хоро“, „Дами канят“ . Откроява се яростният филм на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Самобитният и покоряващ чернобял като визия /оператор Димо Коларов/ филм „Козият рог“ с Катя Паскалева и Антон Горчев е сочен от анкети многократно като най-добрия български филм на всички времена.
 
Главно сред интелигенцията станаха популярни филмите на безспорните майстори Рангел Вълчанов („С любов и нежност“), Георги Дюлгеров („Авантаж“), Христо Христов („Последно лято“, Една жена на 33″), Георги Стоянов („Птици и хрътки“) и много други. Например „Хотел Централ“(1983, реж. Веселин Бранев) с една привидна ретро-носталгична естетика всъщност показва една нормална България от 30-те години на 20 век с човешки драми и политически плурализъм. Макар бг-киното по времето на тоталитарната власт (до 1989) да беше в клещите на цензурата, то все пак успя да покаже своята подривна сила и да стресне комунистическата власт. Затова има толкова забранени, изрязани и осакатени филми. Затова и най-хвалените от властта филми не бяха никак любими на публиката