Маргарит Минков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
Минков написва за децата ''„Приказки с шапки“'', ''„Две ръчички – десет пръста“'', ''„Чудеса, чудеса“'' (наградена от Комитета за култура и Министерството на образованието), ''„Приказки за разказване“'', ''„Звездна притча Рождество“'', както и пиеси, филмови новели и мюзикъли. Печели второ място в конкурса за оригинална авторска приказка „[[Ханс Кристиан Андерсен]]“, организиран от [[БНТ]], а по-късно и трето място в конкурс във [[Варна]] с пиесата ''„Големият бал на шахматните фигури“'' (1979). Втора награда печели в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата ''„Книга на царете“'' (1980).
Успехите в конкурсите за драми подтикват Маргарит Минков да навлезе в театъра. През 1981 и 1982 г. той работи като драматург в театрите в [[Сливен]] и [[Враца]]. Става художествен ръководител и директор на [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Драматичен театър „Сълза и смях“]] (София). В периода 1986 – 1994 завежда литературното бюро на Национална дирекция театри. До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през 1988 г. получава „Златният делфин“ за драматургия, а през 1991 г. награда за драматургия на Съюза на артистите в България
Маргарит Минков е автор на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които най-известни са ''„И отново за Моцарт и Салиери“'' (1979), ''„Вавилонската кула“'' (1982), ''„Големият род“'' (1983), ''„Ето какво се случи“'' (1984), ''„Нощно съжителство“'' (1985), ''„Жана д’Арк“'' (1988), ''„Камината“'' (1990), ''„Въведение в тяхната картина“'' (1994), ''„Втора сряда“'' (1997).
| |||