Маргарит Минков

Маргарит Минков е български детски писател, поет, драматург и сценарист.

Маргарит Минков
Роден	11 май 1947 г. Плевен, Народна република България
Починал	29 октомври 1997 г. София, България
Професия	драматург
Националност	България
Активен период	1970 – 1997
Жанр	приказка, стихотворение, драма
Дебютни творби	„Приказки за разказване“ (1984)
Награди	Награда на Комитета за култура и Министерството на образованието за приказката „Чудеса, чудеса“ (1984) и др.
Съпруга	Ина Минкова
Деца	Сибина Минкова (актриса)
бележки Народен представител в: XXXVI НС

Биография

Маргарит Минков е роден на 11 май 1947 г. в Плевен. Детството му преминава в махалата при „Китайската стена“. Изключван е от училище. Вуйчо му е военен лекар и полиглот, осъден и убит от Народения съд. Маргарит Минков е смятан от комунистическата власт за неблагонадежден. За кратък период учи в духовна семинария, но я напуска по собствено решение. Няма висше образование. Самообразова се в областта на философията, музиката, световната литература, физиката.

От 1970 до 1978 г. Маргарит Минков сътрудничи на Детската редакция в Българската национална телевизия. Приказките му за предаването „Лека нощ, деца“ се отличават със завладяващ хумор и усет за парадокса и небивалицата.

Минков написва за децата „Приказки с шапки“, „Две ръчички – десет пръста“, „Чудеса, чудеса“ (наградена от Комитета за култура и Министерството на образованието), „Приказки за разказване“, „Звездна притча Рождество“, както и пиеси, филмови новели и мюзикъли. Печели второ място в конкурса за оригинална авторска приказка „Ханс Кристиан Андерсен“, организиран от БНТ, а по-късно и трето място в конкурс във Варна с пиесата „Големият бал на шахматните фигури“ (1979). Втора награда печели в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата „Книга на царете“ (1980).

Успехите в конкурсите за драми подтикват Маргарит Минков да навлезе в театъра. През 1981 и 1982 г. той работи като драматург в театрите в Сливен и Враца. Става художествен ръководител и директор на Драматичен театър „Сълза и смях“ (София). В периода 1986 – 1994 завежда литературното бюро на Национална дирекция театри. До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през 1988 г. получава „Златният делфин“ за драматургия, а през 1991 г. награда за драматургия на Съюза на артистите в България за пиесата си „Камината“. През 1997 г. Минков е драматург в Народния театър.

Маргарит Минков е автор на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които най-известни са „И отново за Моцарт и Салиери“ (1979), „Вавилонската кула“ (1982), „Големият род“ (1983), „Ето какво се случи“ (1984), „Нощно съжителство“ (1985), „Жана д’Арк“ (1988), „Камината“ (1990), „Въведение в тяхната картина“ (1994), „Втора сряда“ (1997).

Част от пиесите му са издадени посмъртно през 2001 г. в сборник „Пиеси I“ от Сдружение „Летен театрален институт“, (2001), а през 2007 г. е публикувана драмата му „Жана д'Арк. Пиеси II“ в издателство „Стигмати“.

През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков „Приказки за разказване“, а през 1987 г. – „Безкрайна приказка“. Посмъртно е издадена книгата му „Весел, гъделичкащ смях“ (2015) в „ИК Жанет 45“.

През всичките тези години Минков пише и поезия. Първите публикувани негови стихове са в самиздатското сп. „Мост“ (1989 – 1990), а в книга излизат посмъртно в стихосбирката „Пръстен в кладенец“ (2000, 2007).

През 1992 г. Маргарит Минков е депутат в XXXVI народно събрание от листата на СДС.

Умира през 1997 г.

Библиография

Поезия

• Стихове в самиздатското сп. „Мост“ (1989 – 1990)
• „Пръстен в кладенец“, Издателско ателие Аб (2000) и Литернет (2007)

Приказки

• „Приказки с шапки“
• „Две ръчички – десет пръста“
• „Чудеса, чудеса“
• „Приказки за разказване“
• „Звездна притча Рождество“
• „Вълшебното дъждовно време"
• „В очакване на Дядо Мраз“

Книги

• „Приказки за разказване“* (1984)
• „Безкрайна приказка“ (1987)
• „Весел, гъделичкащ смях“ (2015)

Драма

• „Големият бал на шахматните фигури“ (1979)
• „Пътешествие до Африка“ (1979)
• „И отново за Моцарт и Салиери“ (1979)
• „Книга на царете“ (1980)
• „Огненият пророк“ (1982)
• „Вавилонската кула“ (1982)
• „Големият род“ (1983)
• „Ето какво се случи“ (1984)
• „Вълшебното дъждовно време“ (1984)
• „Нощно съжителство“ (1985)
• „Хитър Петър“ (1986)
• „Жана д'Арк“ (1988)
• „Врани“ (1989)
• „Play Your Todoroff“ (1989)
• „Камината“ (1990)
• „Пепеляшка – Superstar“ (1994)
• „Въведение в тяхната картина“ (1994)
• „Втора сряда“ (1997)

Сценарий

• „За госпожицата и нейната мъжка компания“ (1983) (с Евгени Кузманов)
• „Трите лели“ (1997) (по пиесата „Ето какво се случи“)

Награди

• Втора награда в конкурса за оригинална авторска приказка „Ханс Кристиан Андерсен“, организиран от БНТ.
• Трета награда в конкурс във Варна за пиесата „Големият бал на шахматните фигури“ (1979)
• Втора награда в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава за пиесата „Книга на царете“ (1980)
• Награда на Комитета за култура и Министерството на образованието за приказката „Чудеса, чудеса“ (1984)
• Награда за драматургия „Златният делфин“ (1988)
• Награда за драматургия на Съюза на артистите в България за пиесата „Камината“ (1991)

Памет

През 1998 г. фондация „Концепция за театър“ обявява национален конкурс „Млада българска драматургия“, като учредява Специална награда „Маргарит Минков“ за философско осмисляне на действителността.

„	В нашия прагматичен ден като че ли не остана място за интелигента – неприспособим „неудачник“ според критериите за успеваемост в нашия вариант на балкански вандализъм. Не остана място за Марго. А как ще бъде утре? И все пак зрънцето оптимизъм в тази история е в онова, което остава след човека като усещане за присъствие, като написано слово, като повод за театрална игра и ето... Марго пак го има, макар че времето е такова, има го заради илюзията, заради спомена и мечтата, които все пак остават.	“
Анна Топалджикова

„	Бихме могли да помислим и за геоцентризма в театралния космос на Маргарит Минков, за неговите библейски и евангелски устойчиви мотиви, за култовете му към случайността, към подменянето, към несъвпадението. Суверенната му авторска представа за събития, герои и сюжети, за мирозданието, както се казваше някога, е скрита с двойно, тройно, n-то дъно в играта на театъра.	“
Весела Груева

„	Болката на Маргарит Минков, излята в десетките въпроси към себе си и нас в същински описаната драматична ситуация на сломения от самота, безнадеждност, саморефлексия и опитност човек, тази болка изисква театрална естетика, подвластна на чуваемостта – нещо, за което липсва търпение, чувствителност, сетива за другост.	“
Кристина Тошева

„	Той беше от последните, които се присъединиха към пишещите през последните десетилетия драматурзи, и си тръгна с първите. Имаше монашеско-отшелнически вид. Езикът му обаче, особено на последните пиеси, не беше благообразен, а улично прям. В очите на западния човек вероятно е стоял като онези аскетични хора на духа от славянския Изток, които обитават запълнени с книги мансарди, без каквито и да било грижи за някакъв по-подреден бит. С основание. Маргарит беше всичко друго освен житейски практичен човек.	“
Константин Илиев

„	Така си отиде от театъра на живота тоя друг човек – зъбите му окапаха от стискане, язвата му се спука от ритници и лакти в корема, ушите му огризани... Като се срещнем горе, да не можем да се познаем.	“
Иван Добчев

„	Маргарит Минков си отиде от този свят, време е да направим още едно хубаво представление...	“
Продан Нончев

Външни препратки

• Маргарит Минков в Литернет
• „Апология на щуреца“ от Маргарит Минков (звукозапис) Архив на оригинала от 2016-12-21 в Wayback Machine.
• „Петелът като змей или драматургични нагласи на 90-те години“, Милена Кирова, Словото, май 1997.
• От и за Маргарит Минков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България