Кулата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м област с малка буква
Ред 15:
 
== История ==
Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище. През 50-те години на XX век в двора на училището са разкрити основите на триконхална средновековна църква, чието функциониране се отнася към X-XII век. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX век. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и [[некропол]] и чието име е неизвестно, е било свързано с охраната на близкия [[Рупелски проход]].<ref>Милчев, Ат. Триконхална църква в околността на с. Кулата, Благоевградско. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма., ГСУФИФ, т. I, 1960 г., стр. 401-449.</ref>
През [[19 век]] Кулата е малко българско [[чифлик]]чийско селище, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]]. През 30-те години на века френският геолог [[Ами Буе]] преминава през селото и го описва така:
 
През [[19XIX век]] Кулата е малко българско [[чифлик]]чийско селище, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]]. През 30-те години на века френският геолог [[Ами Буе]] преминава през селото и го описва така:
 
{{цитат|На една левга от [[Пиринска Бистрица|Бистрица]] има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_13.htm Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.]</ref>}}
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Кула'' (''Koula'') е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Line 25 ⟶ 27:
{{цитат|Кула, чифлик в [[Рупелски пролом|Рупелския проход]] на рид. Нивите му са до [[Бистрица (Пиринска)|Бистрица]]; има и много [[оризище|оризници]]. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за [[Благоевград|Джумая]], [[Мелник]]. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.]</ref>}}
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Кула'' брои 110 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.]</ref>
 
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година селото вече се числи към [[Мелник|Мелнишка]] кааза. Християнското население на Кулата (''Koulata'') се състои от 96 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.</ref>
 
При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година един жител на селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.856.</ref>
 
През октомври [[1925]] година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], село Кулата е окупирано от гръцката армия.
 
== Личности ==