Разлика между версии на „Първи църковно-народен събор“

редакция без резюме
 
'''Трети ред''': 31. [[Стоян Камбуров]] (ЕПСС), 32. [[Костадин Шулев]] (Велешка епархия), 33. [[Христо Тодоров (учител)|Христо Димитров Тодоров]] от Дупница (Самоковска епархия), 34. [[Михаил Манчев]] (Охридска епархия), 35. [[Методи Кусев|Тодор Кусевич]] от Прилеп (Пелагонийска епархия), 36. [[Никола Михайловски]] (Търновска епархия), 37. [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]] (Софийска епархия), 38. [[Величко Христов]] от Шумен (Преславска епархия), 39. [[Никола Първанов]] (Видинска епархия), 40. [[Димитър Друмохарски|Димитър Ангелов]] (Кюстендилска епархия), 41. [[Яков Геров]] (Одринска епархия), 42. [[Христо Тъпчилещов]] (ЕПСС), 43. [[Господин Хаджииванов]] (Варненска епархия), 44. [[Стоян Костов]] (Скопска епархия), 45. Дядо Кръстю – помощник-капукехая на Екзархията (не е участник), 46. [[Коста Сарафов]] (Неврокопска епархия).]]
'''Първият български църковно-народен събор''' заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в [[Истанбул|Цариград]]. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата [[Българска екзархия]], но не успява да избере екзарх.<ref> name="Маркова, Зина.31">{{cite book |title= Българската екзархия 1870  – 1879, София,|last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на БАН,Българската 1989,академия стр.на науките |location= София|isbn= |pages=31 – 46. |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Предистория ==
На 13 март 1870 година събрание от 39 от най-видните цариградски българи избира 10 души миряни за членове на Привременния съвет, които заедно с петимата владици, съставляващи Светия синод, поемат управлението на Екзархията и изработването на проектоустава. Съветът и Синодът започват десетмесечно обсъждане на изготвения от [[Гаврил Кръстевич]] проектоустав. Проблемни се оказват въпросите за сменяемост или пожизненост на екзарха и за приходите на архиереите.<ref name="Маркова 31"/>
 
=== Либерална партия ===
Още преди свикването на събора, дори и преди издаването на [[Ферман за учредяване на Българската екзархия|фермана]] за учредяване на Екзархията, в българското общество се оформят две основни партии. Според едната, либералната или „младите“, около доктор [[Стоян Чомаков]], [[Тодор Икономов]] и вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]] на [[Петко Славейков]] – новата българска църква трябва да е основана на демократично начало, на принципа на съборност и синодалност, за да не се допусне „аристократичен деспотизъм“ и в избора на ръководните епархийски и екзархийски органи е необходимо широко народно участие. Либералните дейци настояват за периодична сменяемост на синодалните членове, включително и на екзарха, за сменяемост на мирския съвет, който трябва да има реално и активно участие в управлението.<ref name="Маркова 32">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=32 |url= |accessdate=}}</ref>
 
По идея на Икономов [[Тулчанска българска община|Тулчанската българска община]] разпраща за обсъждане до някои български общини в Дунавския вилает Проект за управление, основан на следните принципи: съборно управление, смесени съвети с предимство на мирските членове, периодична сменяемост на управителните органи, обществен контрол върху църковните приходи, вишегласие при решаването на всички дела, избиране на архиереите от епархиите. Проектът е публикуван в „Македония“ и става програма на либералната партия.<ref name="Маркова 32"/>
 
„Македония“ критикува залегналата в Проектоустава и в „Повод за избиране на представителите“ за църковно-народния събор двустепенна избирателна система, която е насочена към елиминиране на народните маси от участие. Вестникът смята, че не трябва да се създават духовни училища, и че за да се отърве народът от фанариотщината, новото българско духовенство трябва да се задоволи със скромни предварително определени заплати.