|
Той е син на [[Луи Благочестиви]] и втората му съпруга [[Юдит Баварска|Юдит]]. Прякорът му „Плешиви“ идва не от плешивостта му, както би могло да се предположи, а от факта, че на [[5 май]] [[877]] г., в деня на освещаването на църквата „Дева Мария“ (бъдещото абатство „Сен Корней“ в [[Компиен]]), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси.
Карл е роден на [[13 юни]] [[823]] г., когато по-възрастните му 2двама братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да дадепредостави на Карл управлението на [[Херцогство Швабия|Алемания]] ([[829]]) и земите между Мойс и Пиренеите ([[833]]) водят до разбунтуването на останалите му синове. През [[838]] г. той е коронован за подкрал на [[Неустрия]] (Северна Франция).
Смъртта на императораЛуи Благочестиви през 840 г. води до избухване на война между 3-татримата му сина. Карл се съюзява с брат си [[Лудвиг II Немски|Лудвиг Немски]] срещу новия император [[Лотар I]] икато на [[25 юни]] [[841]] г. двамата го побеждават в битката при Фонтеноа ан Пюизе (''Fontenoy-en-Puisaye'') на [[25През юни]] [[841]] г. Следващатаследващата година 2-тадвамата братя потвърждават своя съюз с договор в [[Страсбург]]. Войната приключва през [[843]] г. с подписване на [[Вердюнски договор|договора от Вердюн]]. С него Карл получава западните [[франки|франкски]] земи (днешна [[Франция]]), [[Лудвиг II Немски|Лудвиг]] става крал на източните франкски територии (днешна [[Германия]]), а [[Лотар I]] остава император на земите от [[Фландрия]] през [[Бургундия]] до владенията в Северна Италия.
Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през [[855]] г. са мирни. През тези години 3-татримата братя на няколко пъти се събират, за да решават разни въпроси. През [[858]] г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг решава да завладее Западнофранкското кралство. Карл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към [[Бургундия]]. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг, и [[велфи|велф]], който е свързан с майка му Юдит. През [[860]] г. той се опитва да завземе кралството на племенника си [[Карл (Прованс)|Карл Провански]], но не успява. След смъртта на друг свой племенник – император [[Лотар II (Лотарингия)|Лотар II от Лотарингия]], също прави опит да завладее териториите му. [[Меерсенски договор|Договорът му от Меерсен]] през [[870]] г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.
Срещу Карл (''Шарл'') редовно избухват въстания в [[Аквитания]] и [[Бретан]]. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу [[нормани]]те, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През [[875]] г. след смъртта на свещенияимператора римскина императорСвещената римска империя [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]] (син на брат му [[Лотар I]]) Карл с подкрепата на папа [[Йоан VIII]] отпътува за Италия, където в [[Павия]] получава кралската корона, а на 29 декември – и императорските символи. На 25 декември 875 г. Карл е коронован в [[Рим]] за [[римски император]].
Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Карл и ги опустошава. Това принуждава Карл да напусне бързо [[Италия]]. След смъртта на брат си Лудвиг, Карл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при [[Андернах]] ([[876]]).
Междувременно папата, заплашен от [[сарацини]]те, призовава Карл да отиде в [[Италия]] и да му помогне. Кралят преминава [[Алпи]]те, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време от север настъпва [[Карломан (крал на Бавария)|Карломан]], син на Лудвиг Немски, идва от север. Карл се отправя към него, но умира по пътя през [[877]] г., в хода на кампанията, умира.
Карл е наследен от сина си от първия си брак [[Луи II (Франция)|Луи II]]. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата.
|
