Правища: Разлика между версии

== География ==

== История ==

На мястото на Правища има остатъци от късноантично селище.<ref name="Λυμπεράκης">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://lymperakis-theodoros.blogspot.bg/2015/01/blog-post_31.html | заглавие= Ο Ιερός Ναός του Αγίου Νικολάου στην Ελευθερούπολη και η συμβολή του στη ιστορία της πόλης |достъп_дата = 2016-02-28 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Θεόδωρος Δ. Λυμπεράκης |език= |цитат= }}</ref>

В Правища е имало голям турски арсенал. От XVII век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за турската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията.<ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната„Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)"“. София, 1953, стр.92.</ref> В края на 19 век Правища е център на малка [[каза]] в Османската империя. В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Правища:

{{цитат|Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с [[Свети Николай (Правища)|църква]] и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 48 - – 49.</ref>}}

{{цитат|Правища, паланка на Ю от [[Драма (град)|Драма]] 5 часа път. Сградена е между клонове, които се спущат между двата паралелни хребета на [[Кушница|Пърнар]] до едноименна река. Седалище на гръцки митрополит, „Елевтериополски“. Тук става пазар, а на Митровден панаир, който трае 1 седмица. Обращението през панаира е до 3000 л. т. Жители 3000, гърци, с църква и училище. Правишката нахия съставят 16 гръцки села и едно българско, Нътен, с 40 къщи. Вероятно е да има и други български села; с верни сведения обаче не ми бе възможно да се сдобия.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 33.]</ref>}}

По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Правища има 1&nbsp;100 гърци и 1&nbsp;200 цигани.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 232-233.</ref>

Градчето е освободено от четата на [[Панайот Байчев]] на 31 октомври 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]]. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан [[Дукас Дукас]], след което в града се настаняват български военни части.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр. 114.</ref> Петър Байчев става военен комендант на Правища.

* {{флагче|Гърция}} [[Николас Икономидис]] (1874 - – 1942), гръцки свещеник и революционер

== Външни връзки ==