Боймица: Разлика между версии

'''Бо&#768;ймица'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.319</ref> (варианти '''Боемица''', '''Бойница''', '''Бойлица''', {{lang-el|Αξιούπολη}}, ''Аксиуполи'', [[катаревуса]]: ''Αξιούπολις'', ''Аксиуполис'', до 1927 година ''Μποέμιτσα'', ''Боемица''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170171 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μποέμιτσα -- Αξιούπολις]</ref>) е [[град]] с 3&nbsp;275 души население ([[2001]]), разположен в северната част на [[Република Гърция]], област [[Централна Македония]], дем [[Пеония (дем)|Пеония]].

В края на [[19 век]] Боймица е голямо българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Боймица (Boïmitza), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в ''Богемица'' има 85 домакинства, с 58 жители [[мюсюлмани]] и 348 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170-171.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Боймица има 1&nbsp;220 жители [[българи]] християни и 625 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.]</ref> В началото на 20 век по-голямата част от селото се отказва от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и приема духовното върховенство на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в ''Байлища'' (Baïlichta) има 1&nbsp;080 [[българи]] екзархисти и 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото работят българско и гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194 - – 195.</ref>

В икономическия живот на боймичани основна роля играят два географски фактора - – голямата река Вардар и хайдушката планина Паяк. Така боймичани от стари времена са раздвоени между търговията и хайдутлука - – „поминаа, заминаа лоши луге харамии, харамии Боймичани“ се пее в една народна песен <ref>[http://www.liternet.bg/folklor/sbornici/osinin_2/82.htm Осинин, Димитър. „Заплакала е гората. Народни хайдушки песни“.]</ref>. Самото име ''Боймица'' показва хайдушкия нрав на жителите му. В края на 19 век много боймичани хайдутуват из Паяк, като най-известният от тях е Апостол Терзиев от стария боймичански хайдушки род Терзиевци, който впоследствие влиза в редовете на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и се превръща [[Апостол войвода]] Ениджевардарското слънце, легендарният защитник на българщината в [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]] и [[Гевгели]]йско. Боймичани взимат активно участие в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]]. Революционният комитет в Боймица е образуван още в 1896 година, като негов председател е българският учител Филип Димитров, родом от Леринско.<ref name="Докторов.51">„Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560</ref> Селото пострадва при [[Валандовска афера|Валандовската афера]]. Боймичани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], а след него на [[23 ноември]] [[1903]] година селската чета се сражава с редовна турска войска.

=== В Гърция ===

{{цитат|Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от [[Ругуновец|Кара Суле]], [[Дъбово (дем Пеония)|Дъбово]], Боймица, [[Куфалово]] и [[Мачуково]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - – мит или реалност“. София, 1996, стр.145.</ref>}}

През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] в Боймица се установява щаб на [[Антанта|съглашенските]] войски, които допринасят значително за модернизирането на града. Французите изместват течението на Боймишката река, правят съвременния пазар и построяват теснолинейна железопътна линия, използвайки стари релси от парижката трамвайна мрежа. В 1914 година в Боймица идват и първите гръцки бежанци от [[Източна Тракия]] от районите на [[Мидия (Турция)|Мидия]] и [[Чаталджа]]. През 1919 година част от тях се завръщат в Източна Тракия само, за да емигрират отново след [[Лозански договор|Лозанския мир]] при размяната на население между [[Гърция]] и [[Турция]] в [[1924]]. Първите бежанци от [[Понт (област)|Понт]] пристигат в Боймица през 1919 година, последвани от голямата вълна последвала разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] през 1922 - – 1924 от районите на [[Трапезунд]], [[Гиресун|Керасунд]], [[Тиреболу|Триполи]]. Също в [[1923]] няколко влашки семейства от [[Мъглен (област)|Мъглен]] от село [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] се преместват в Боймица, както и още гъркомански семейства от Гевгели, а много гръцки войници от южните краища на страната остават в града след края на Първата световна война. През 1924 година официално от Боймица в България се изселват 183 български семейства или 536 души, а 20 семейства се изселват в Гевгели, тогава в [[Югославия]]. Така след тези многобройни миграции хората с гръцко национално съзнание стават мнозинство в градчето.

През април 1923 година чета от 12 души на възстановената [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] под командването на войводата Стефанов се сражава при Боймица 6 часа с гръцка жандармерия и войска. Двама от българските четници се самоубиват, за да не бъдат пленени живи, а останалите си пробиват път през блокадата. От гръцка страна падат шестима убити. След сражението гръцка войска и жандармерия претърсват всички околни български села къща по къща, за да открият изчезналата българска чета. Над 230 българи, мъже и жени, са арестувани и хвърлени в затворите, но гръцките власти не откриват следите на четниците.

На 1 януари 1927 година Боймица е прекръстена на гръцкото име на Вардар Аксиос - – Аксиуполи, в превод ''Вардарски град''.

С началото на [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] в 1940 година терорът над българщината в Боймица отново се засилва, много семейства смятани за „неблагонадеждни“ са принудени да се изселят, какъвто случаят със 70-годишният Андон Стоянов и семейството му. През [[Втора световна война|Втората световна война]] [[Нацистка Германия|германските]] войски влизат в Боймица на 8 април 1941 година, но градчето остава с гръцка администрация и не е присъединено към [[България]]. Изготвената по германско нареждане българска комисия в [[1941]] година констатира, че в Боймица все още живеят 30 български семейства със 150 души. За останалите села от днешния дем Аксиуполи резултатите са следните: [[Оризарци]] - – 32 семейства със 152 души, [[Шльопинци]] 6 семейства с 30 души, [[Сехово]] 20 семейства със 100 души, [[Горгопик]] 52 семейства с 280 души.

=== Преброявания ===

* [[1913]] - – 750 жители (грешни данни)

* [[1920]] - – 1&nbsp;595 жители

* [[1928]] - – 1&nbsp;945, от които 216 гръцки бежански семейства с 901 души<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>

* [[1940]] - – 2&nbsp;237 жители

* [[1951]] - – 2&nbsp;738 жители

* [[1961]] - – 3&nbsp;564 жители

* [[1971]] - – 3&nbsp;155 жители

== Личности ==

Един от най-известните жители на боймица е българският хайдутин, революционер и национален герой Апостол войвода (1869 - – 1911), който с тримата си братя [[Андон Терзиев|Андон]], Иван и Тано е деец на ВМОРО. Боймичани са и няколко други български революционери, а гъркоманските семейства в града дават и андарти за гръцките чети в началото на XX век. В Боймица е роден българският художник Кирил Танев (1910 - – 1996),, както и гръцкият журналист [[Панделис Савидис]] (р. 1954).

== Бележки ==