Анна Комнина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 14x А|А(Б) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 51:
* Мария Вриенийя Комнина (ок. 1107 – ?).
Още като дете Анна мечтае един ден да седне на трона. Тази мечта постепенно се превръща в амбиция и въпреки, че наследяването на трона е забранено за жени, Анна започва малко по малко да събира съюзници и влияние сред аристокрацията, за да постави ако не себе си, то поне своя съпруг Никифор начело на Византийската империя. Анна започва да прави всичко възможно, за да попречи на брат си Йоан, който е законен наследник на династията, да стане император. Императрица Ирина също е на нейна страна и използва цялото си влияние, за да убеди Алексий да промени избора си на престолонаследник в полза на съпруга на Анна. Императорът обаче твърдо стои зад своя избор и не отстъпва пред нейните претенции за трона. Вероятно това е продиктувано от желанието му да продължи своята династия, защото в случай че Никифор Вриений бъде коронясан, то той ще даде начало на нова династия – тази на Вриениите. Заради това след смъртта на Алексий през 1118 г. Йоан е законно коронясан за император Йоан II Комнин. В отговор на това Анна и съпругът ѝ приемат титлите Наследници на Византийския трон и организират заговор срещу новия император. Въпреки разлики в източниците, след съпоставяне на хронологията на сибитията повечето историци са почти сигурни, че планът на Анна е да убият Йоан по време на погребалната церемония на Алексий. В последния момент обаче, Никифор се отказва от идеята да участва в убийството на законния император. По този повод по-късно, дълбоко разочарована от постъпката на съпруга си, Анна отбелязва:
В манастира, приключила с амбициите си към трона, Анна продължава да развива личността си с [[философия]] и [[история]]. Тя е запленена и изучава в дълбочина [[Аристотел|Аристотеловото учение]]. Интелектът и знанията си тя демонстрира в своите 5 творби. В тях личат огромните ѝ познания в сферите на философията, [[литература]]та, [[граматика]]та, [[теология]]та, [[астрономия]]та и [[медицина]]та и затова историците са склонни да простят малките грешки, които допуска при някои цитати от [[Омир]] и [[Библия]]та в своя най-голям труд — [[Алексиада]]. Нейни съвременници, като [[Никита Хониат]] и [[епископ]]ът на [[Ефес]] Георги Торник, говорят за Анна и нейните знания с огромно уважение като вторият дори я определя като "човек,който е достигнал най-високия връх на мъдростта – и светска, и божествена". Като историк Никифор работи върху своите "Исторически бележки", фокусирани върху управлението на Алексий I. Той обаче умира през 1137 без да довърши работата си. Тогава Анна, на 55-годишна възраст, започва да пише своята "Алексиада" на базата на недовършената работа на своя съпруг. "Алексиада" и до днес е главният исторически извор за Византия през [[11 век|XI век]] век и началото на [[12 век|XII век]] век. В "Алексиада" Анна разглежда и политическите връзки на Алексий I и Запада. Тя описва въоръжението, тактиките и битките на императорската армия по това време. Въпреки голямото пристрастие, нейната творба е от голямо стойност в историята, защото е единственото гръцко-византийско налично описание. Алексиада ни позволява да видим събитията от тази епоха от византийска перспектива. Като опонент на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и ентусиазиран защитник на [[Византийска империя|Византийската империя]], Анна разглежда [[Кръстоносен поход|Кръстоносните походи]] като политическа и религиозна опасност. Трудът допринася също така за нашето разбиране за женския манталитет, изглед и възприемане на света през [[Развито Средновековие|развитото средновековие]] във Византия. Писменият стил на Анна Комнина е оформен от [[Тукидид]], [[Полибий]], [[Ксенофонт]] и др. [[Древна Гърция|древногръцки автори]]. Това довежда до противоречие между различните езикови стилове (езикът на Византия, макар и гръцки, е бил доста различен от древногръцкия [[атически диалект]]) и правила и крайният резултат е един доста изкуствен стил. До голяма степен хронологията в Алексиада е доста последователна, освен събитията, случили се след влизането на Анна в манастира. Въпреки това, с малки изключения, творбата съдържа всички исторически събития от периода. С написването на "Алексиада" Анна Комнина без съмнение става един от най-великите историци, не само във Византия, но и в цяла Европа.
| |||