Теобалд I (Навара): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м интервал преди запетая
Ред 53:
Набожният крал [[Луи ІХ]] отговаря на призива на римския папа [[Григорий IX]] за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех - войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.
 
През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от мюсюлманите на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих ІІ]] чрез 10 годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти , затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска [[Светите земи]] и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“)'',както и парче от истинския Христов кръст.
 
В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305—1309), написана от участник в седмия кръстоносен поход и сенешал на Шампан - Жан де Жуанвил (1223—1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:
 
„''Зад кралската маса (в анжуйския [[Сомюр]] през 1241 година) с лице към граф Дрьо седеше моя синьор , кралят на Навара, в атлазен плащ и куртка, стегната с прекрасен кожен пояс и с шапка със златни шивици. …В далечния край на залата стоеше масата на кралицата-майка Бланш обърната към тази която заемаше краля.''“<ref>Жан дьо Жоанвил - „Животът на Свети Луи“</ref>
 
Тибо умира на 8 юли 1253 г. в [[Памплона]], по-малко от година след обожаваната от него дама [[Бланш Кастилска]] (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му в манастир Корделиерес в [[Прованс]].