Уикипедия

Въстание на наемниците на Картаген: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 21:
{{Въстание на наемниците на Картаген}}
 
'''Въстанието''' или {{факт|понякога '''Бунт на наемниците''' (също '''[[Древна Либия|Либийска война]]''' или '''Война без примирие''') е вътрешен въоръжен конфликт (240-238 г. пр.н.е.) на североафриканския бряг, където се е намирал [[пунически Картаген]] (в днешен Северен [[Тунис]]).|2016|12|20}}
 
== Причини ==
:виж и [[пуническа вярност]]
{{факт|Картаген излиза от Първата пуническа война победен и задължил се пред [[Древен Рим]] да изплати за 20 години огромна [[контрибуция]]. Същевременно по силата на мирния договор той се задължава да освободи от свои войски остров [[Сицилия]]. В изпълнение на тази договореност картагенската армия е съсредоточена в град [[Лилебеум]] в очакване на [[Картагенски флот|картагенския флот]] да я преведе в [[Северна Африка]]. В града под управлението на [[Гискон]] пристига заповед от [[Хамилкар Барка]] от [[Ериче]] наемниците да бъдат транспортирани на северноафриканския бряг. Гискон разделя наемната армия на малки формации и я репатрира в Северна Африка. По този начин целта е била да се избегне всеобщият бунт и част от наемниците, след като получат възнагражденията си, да се приберат по родните си места без вътрешни сътресения в картагенския стан.|2016|12|20}}
 
{{факт|[[Съвет на стоте съдии|Съветът на стоте]] обаче отхвърля договореното от [[суфет]]ите и военачалниците с наемниците и изисква, с оглед на загубата във войната с Рим, те да бъдат принудени да се откажат от част от уговорената си заплата. До стана на наемниците на северноафриканския бряг е изпратен като парламентьор [[Ханон Велики]], който, в опит да ги разколебае от уговореното първоначално с тях и обещано им от Картаген, заявява, че [[хазна]]та на Картаген е празна. След като им разяснява това и клаузите на мирния договор с Рим, Ханон моли наемниците да се откажат от част от уговореното и същевременно обещано им възнаграждение.|2016|11|17}}
 
{{факт|Наемниците са гневни и, подучени от [[Спендий]], че пуническата цел е да не им изплатят нищо, като ги разделят, се вдигат на [[бунт]]. Според гърка пуническият план предвиждал само на част от наемниците да се изплати дължимото, с което да се успокоят останалите и повечето от наемниците да се оттеглят по родните им места (било от доволство, било в очакване), т.е. на безопасно разстояние от пуническата столица. Други наемници чрез коварство щели да бъдат принудени да приемат картагенските искания, а останалите направо щели да бъдат обърнати в робство или избити. Тази теза и посяното недоверие от самия Картаген вдига знамето на наемническия бунт безвъзвратно. Първата и решителна крачка по пътя на бунта е превземането на [[Тунет]] (дн. [[Тунис (град)]]), откъдето от възвишението [[Белведере (парк)|Белведере]] се наблюдава прекрасно като на длан какво се случва в Картаген, като същевременно тази наемническа позиция позволява да се предугаждат действията на противника и той да бъде държан в [[Шах (шахмат)|шах]]. Наемниците се разделят на 2 лагера, като 2-ят се разполага на стан на другия край на [[лагуна]]та, ограждаща [[Туниско езеро|Туниското езеро]].|2016|11|17}}
 
{{факт|Непредвидената наемническа реакция и опасността от нейния по-нататъшен развой принуждават Пунически Картаген най-накрая да се съгласи да изплати дълговете си в пълен размер. В уверение на това, съветът на Стоте изпраща като парламентьор Гискон, но съгласието за пред наемниците идва твърде късно.|2016|11|17}}
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Въстание_на_наемниците_на_Картаген“.