Ругуновец: Разлика между версии

| име = {{PAGENAME}}Ругуновец

| вид = град

| изглед = POLYKASTROPolycastro mémorial 2512.jpgJPG

| изглед-описание = ПанорамаПаметник отв югРугуновец

== История ==

=== В Османската империя ===

В 19 век Ругуновец е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя.

В селото в 1895 - – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.53">„Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.

В началото на [[20 век]] градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Кара суле има 312 българи екзархисти и 144 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и 30 [[цигани]] и функционира българско училище.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 194-195.]</ref>

=== В Гърция ===

{{цитат|Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, [[Дъбово (Ном Кукуш)|Дъбово]], [[Боймица]], [[Куфалово]] и [[Мачуково]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - – мит или реалност“. София, 1996, стр. 145.</ref>}}

Преброяването от [[1913]] година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от [[1920]] сочи 322 жители. В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от [[Мала Азия]], [[Понт (област)|Понт]] и [[Източна Тракия]], както и [[каракачани]] от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1 880 жители, от които 392 семейства с 1 363 души гръцки бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928.]</ref> Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2 800, 3 085, 3 821 и 5 279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на [[Аматовско езеро|Аматовското езеро]] в 1934 година и на ликвидирането на [[малария]]та.

* {{BGR-флаг}} [[Антон Югов]] (1904 - – 1991), виден български политик, министър-председател

* {{BGR-флаг}} [[Атанас Костов]] (1911 - – 2004), кмет на Пловдив

* {{BGR-флаг}} Атанас Марков (1870-1965), български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.53"/><ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=7| заглавие=Парцел 7|достъп_дата =2016-01-08 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=София помни |език= |цитат= }}</ref>

* {{BGR-флаг}} Димитър Чавдаров Даскала (? - – 1901), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 24 март 1901 година в [[Боймица]]<ref name="Докторов.53"/><ref name="Докторов.135">„Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560</ref>

* {{BGR-флаг}} [[Иванчо Карасулията|Иванчо Христов Орджанов]] (Иванчо Карасулията, 1875 - – 1905), български революционер

* {{BGR-флаг}} Мицо Вардаровски (? - – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край [[Лесково (Мъгленско)|Лесково]]<ref name="Докторов.53"/><ref name="Докторов.135"/>

* {{BGR-флаг}} Мицо Христов Орджанов (? - – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково<ref name="Докторов.53"/><ref name="Докторов.135"/>

* {{BGR-флаг}} Мицо Чавдаров (1870 - – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 793.</ref>

* {{BGR-флаг}} Пено Годжов, активен участник в [[Охрана|Българския комитет в Солун]], синът му Васил е заклан на парчета през 1944 година. Прехвърля се в България, където и умира.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 573-574.</ref>

* {{BGR-флаг}} [[Спиро Карасулски|Спиро Иванов Карасулски]] (1869 - – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Лазар Делев]], Сборна партизанска рота на МОО<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 298.</ref>

* {{BGR-флаг}} [[Стойко Христов]] (? - – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково<ref name="Докторов.135"/>

* {{BGR-флаг}} Петър Карайков (? - – 1944), живял в Кара Суле, куриер и четник при Апостол Петков и Иван Карасулийски, участник в [[Охрана|Българския комитет в Солун]]. Починал от естествена смърт.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 565.</ref>