История на Испания: Разлика между версии

След края на войната за независимост властта на Бурбоните е възстановена и крал Фернандо VII (наричан отначало ''желаният'', а по-късно ''предателят'') се завръща, но с подкрепата на консерваторите отменя всички промени, направени от независимите [[Кортеси]] в [[Кадис]]. Той възстановява [[абсолютна монархия|абсолютната монархия]] и продължава маниера на управление на предшествениците си<ref>Charles S. Esdaile, ''Spain in the Liberal Age: From Constitution to Civil War, 1808 – 1939'' (2000)</ref> като преследва и осъжда на смърт всеки, заподозрян в либерализъм.

Банкрутът в икономиката принуждава Испания през 1819 г. да продаде [[Флорида]] на [[САЩ]] през 1819 г. за 5 милиона долара. Следващите три години (1820 – 1823) се характеризират със силен превес на либералните настроения и на практика е извършена [[буржоазна революция]], при коятокоето кралят бивае принуден да приеме конституцията от 1812 и бива поставен под домашен арест. Следва тригодишно либерално управление (1820 – 23). Тези либерални промени обаче не се възприемат добре от европейските сили и по силата на решенията на [[Виенски конгрес|ВиенскиятВиенския конгрес]] кралят лобира пред другите абсолютни монарси от 1822[[Свещен гсъюз|Свещения съюз]] за възстановяване на властта си. даваНа Веронския конгрес на съюза Франция получава мандат да се намеси с военна сила. Интервенциятаи последвалата интервенция на френски войски в Испания възстановява абсолютната монархия през 1823 г. Възползвайки се от момента, в Америка избухват национални революции за независимост, повечето от които са успешни и под контрола на Испания към 1824 г. остават само [[Куба]] и [[Пуерто Рико]]. <ref>{{cite book|author=John Chasteen|title=Americanos:Latin America's Struggle for Independence: Latin America's Struggle for Independence|url=http://books.google.com/books?id=WmPZWDw8bhEC&pg=PA157|year=2008|publisher=Oxford U.P.|page=157}}</ref>