Уикипедия

Иглолистни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
има само 1 клас
Версия от 16:27, 21 февруари 2006 на 212.72.197.198 (беше копивио , оставих линка, съчетах и с последните досегашни промени по таксото и мепа)
Ред 1:
{{обработка|форматиране, изчистване, проверка}}{{Таксо_начало_растение | Голосеменни}}
{{Таксо_картинка | [[Картинка:Abies koreana cone.jpg|250px|center]] | [[Корейска ела]] (''Abies koreana'') шишарка и иглички}}
{{Таксо_класификация_начало}}
Ред 8:
{{Таксо_край}}
 
Голосеменните растения са по-древна група от покритосеменните. Те се отличават по редица свои особености, по-важните от които са следните:
'''Голосеменните растения''' са предимно [[дърво|дървета]] и [[храст]]и , много малко от тях са [[лияни]]. Всички са сухоземни растения с добре развита коренова система, а стъблата им най-често са изправени, стройни и с различни размери. Най-дребните храстчета са около 10-20 см високи, а най-едрите дарвета стигат до стотина метра височина. Между тях са и гигантите на растителното царство –калифорнииското мамонтово дърво, което стига до 120м височина, и калифорнийската секвоя, източена до 100 -112 м.
1. Семепъпката при тези растения се залага открито, а не е скрита в плодник като при покритосеменните.
Листата при по-голямата част от представителите на отдела са игловидни, но има растения и с ветриловидни, широко ланцетни, широко елипсовидни,продалговати, люсповидни
2. Проводящите елементи при голосеменните са само трахеиди.
или пък със сложни перести листа, дълги до 1. м. Единственото широколистно дърво в раздел голосеменни е [[гинко|гинкото]].
3. Тъй като липсва плодник, при тях не се образуват плодове, а само семена. Често семената са групирани по много върху специфични органи, наречени шишарки, които представляват видоизменени клонки; по-рядко са разположени по 1-2.
Най- дребни са люсповидните листчета, които са само няколко милиметра дълги . Макар и много рядко, сред голосеменните има представители, чиито листа наподобяват по форма и устройство листата на [[покритосеменни|покритосеменните]] растения . Такива са листата на разпространения само в тропичните гори род Гнетум (Gпetuт). Листата на голосеменните растения се сменят веднъж на няколко години, и то не изведнъж, а постепенно през по-продължителен период . Затова те се отнасят към групата растения, наречени вечнозелени.
Всички съвременни голосеменни са без изключение дървесни растения (дървета и храсти). От голямото многообразие голосеменни, съществували някога по земята, днес до нас са достигнали едва около 800 вида.
За разлика от листопадните, които сменят своята зелена премяна всяка година при настъпване на особено неблагоприятен за развитието на растенията сезон , сред голосеменните растения това явление се наблюдава при много малък брой видове. Това са блатния кипарис, лиственицата и др.
Съгласно съвременните класификации, голосеменните се подразделят на следните класове: Pinopsida, Ginkgopsida, Gnetopsida, Cycadopsida, Lyginopteridopsida и Bennettitopsida. Представителите на последните два класа нямат съвременни живи представители. Най-многобройни са иглолистните (Pinopsida). Независимо от факта, че видовете голосеменни растения са много по-малко на брой от покритосеменните, някои от тях заемат огромни територии от сушата, а много от тях освен това са видове с големи размери и ценна дървесина, и имат важно средообразуващо и стопанско значение.
За разлика от висшите растения, включени в отделите [[Мъх|Мъхови]], [[Хвощ|Хвощови]], [[Плаунови]] и [[Папрат|Папратови]] растения, голосеменните растения се размножават със семена, а не със спори. Този нов орган - семето, прави растенията много по-силни в борбата за съществуване в природата. Семената се образуват от семепъпките, които след оплождането се разрастват. Самите семепъпкови са видоизменени спорангии (наричат се макроспорангии) на някои от споровите растения. Те също се развиват върху листоподобни образувания, наподо¬баващи спорофилите, но тук те се наричат макроспорофили, или семенниI люспи. И понеже най-напред семепъпките, а после и семената са разположени открито по саменните люспи, тези растения са били наречени голосеменни. Почти всички техни представители са разделнополови растения – имат мъжки и женски „цветове”. Двуполови са били „цветовете” само на част от живелите преди повече от 100 милиона години голосеменни растения.
Характерна черта за голяма част от тях е, че мъжките и женските "цветове" обикновено са събрани по много заедно и образуват своеобразни "съцветия", които се наричат шишарки. Най-често шишарките са съставени от по няколко люспи, наредени последователно по оста й. Една част от тях изпълняват само защитна роля- това са покривните люспи, а другата част са плодните люспи- от тях се развиват по една или повече семепъпки ( при женските шишарки) или прашникови торбички (при мъжките шишарки ). Женските шишарки са много по-едри от мъжките.
В жизнения цикъл на голосеменните растения, както и при другите висши растения, има редуване на две поколения : безполово(спорифит) и полово( гаметофит ). Тук обаче е настапила голяма промяна в половото поколение – то силно се е съкратило. Така женския гаметофит се образува в семепъпката и представлява многоклетъчна тъкан (зародишна торбичка), в която се формират женските полови елементи (архегонии). Мъжкия гаметофит се формира в поленовото зърно, където се образуват 3 или повече клетки, една от които е мъжката полова клетка(антеридият).
 
== Външни препратки ==
Голосеменните са много древна растителна група. Нейните първи представители са се появили преди повече от 300 милиона години - по време на девонския период от геологичната история на нашата планета. И макар че много от тях постепенно са изчезнали от флората на Земята, голосеменните растения и до днес са широко разпространени и населяват различни по климат и размери земни територии. Те се срещат в тропичните, субтропичните, умерените и студените климатични пояси. Растат край бреговете на моретата и океаните, из равнините и предпланините, по високите планински склонове и високите алпийски поляни. Техен представител е проникнал дори в знойните пясъци на африканската пустиня Намиб - това е растението, чието латинско име е Welwitschia тirabilis. И все пак царството на голосеменните и по точно на тяхната най-богата на видове група - иглолистните, е зоната на иглолисните гори в Северното полукълбо, която обхваща пространството 48 гардуса и 65 градуса северна ширина. В тази зона са и безбрежните иглолистни гори, които покриват огромна площ в Съветския съюз, известна с името тайга.
* [http://bg-science.info/view_botanik.php?id=13 ''Отдел „Голосеменни растения“''], списание „БГ Наука“
Голосеменните растения в съвременния растителен свят на Земята са обединени в 11 Семейства, 65 рода и около 720 вида. ОТ тях в нашата природа се срещат 4 семейства, 6 рода и 14 вида.
Най-многобройна сред тях е групата на иглолистните. Ботаниците са установили, че сега на нашата планета растат около 560 вида иглолистни растения разпределени в 55 рода. У нас те са само 12 вида от 5 рода.
Голосеменните растения са полезни за човека растения. Между тях са онези дървета, които са основният източник на дървен строителен материал на смола и всичко, получавано от нея. Не са малко и видовете, които лечебни за човека вещества, използувани не само от народната, но и от официалната медицина. Тези растения са източник и на вещества, които се използват и в парфюмерийната промишленост. А ролята на иглолистните гори създаващи здрав и благоприятен климат за човека, е неоценима.
 
{{мъниче}}
[[Категория:Голосеменни| !]]
 
[[cs:Nahosemenné]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иглолистни“.