Битка при Термопилите: Разлика между версии

Непосредствено след акостирането на персийската флота и придвижването на персийските войски към Термóпили преди битката, Ксеркс изпраща пратеници до различните гръцки [[полис]]и, предлагайки на гърците възможността да се подчинят <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=6.48.1 VI, 48]</ref>, което би спомогнало за избягване на военния конфликт и би им гарантирало благосклонността на владетеля. Много от северните области приемат предложението на Ксеркс и връщат „вода и земя“ в знак на покорство. Приемат го племената [[тесалийци]], [[долопи]], [[енианийци]], [[переби]], [[локрида|локридци]], [[магнезийци]], [[малийци]], [[ахея|ахейците от Фтия]] и [[тива]]нци.<ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=7.131.1 VII, 131]</ref>. Така всички гръцки градове от границата на [[Тесалия]] до залива на [[Патра]] (без западните области – [[Епир]], [[Етолия]] и [[Акарнания]]) се подчиняват на персите. Само [[Атика]], [[Платея]], [[Евбея]], [[Коринт]], някои от островите и по-голямата част от [[Пелопонес]] защитават независимостта си. Като пример на благосклонността на Ксеркс, военначалникът на Ксеркс, [[Хидарн]], предлага на лакедемонците пратеници до гръцките държави, постове на сатрапи в бъдещите гръцки провинции на Персия ''като отплата за успеха им да подчинят на властта му'' гърците и спартанците. Пратениците отхвърлят с презрение предложението. <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.135.1 VII, 135].</ref> Докато северните територии прекланят глава пред Ксеркс и войската му, атиняни и пелопонесци, както и градовете помежду тях не се предават. Според традицията покоряващите се изпращат като отговор на завоевателя в знак на покорство символични ''земя и вода'', които се прибират от усърдните персийски чиновници и се съхраняват в архива на империята. На пратеничеството на Ксеркс атиняните отвръщат като хвърлят емисарите му в една яма – да си вземат пръст. Спартанците по подобие на атиняните пък ги хвърлят в кладенец, с пожеланието ''да си изкопаят земя колкото им трябва и да си нагребат и вода''.<ref name="vii-133">Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.133.1 VII, 133]. </ref> Убийството на пратеници е противно на тогавашните междудържавни традиции; поради това спартанците, без да ги принуждава някой, изпращат като отплата за стореното двама свои доброволци. Те със сигурност трябва да са знаели, че ще бъдат убити, но независимо от това отиват. Ксеркс, обаче ги пощадява, като казва, ''...че ако '''онези''' постъпват варварски не значи, че и '''ние''' трябва да направим същото'' и като показва истинско великодушие ги изпраща да си вървят „по живо по здраво“, според част 134 – 137 от Историите на Херодот.<ref name="vii-133"/>