Йоханес Брамс: Разлика между версии

Йоханес Брамс композира за пиано, камерни ансамбли, симфонични оркестри, както и вокални и хорови произведения. Самият той виртуозен пианист, Брамс изпълнява премиерно много от своите произведения, но също така работи с някои от водещите изпълнители на епохата, като пианистката [[Клара Шуман]] и цигуларя [[Йозеф Йоаким]]. Брамс е безкомпромисен перфекционист и унищожава много от своите композиции, а други оставя непубликувани, но и днес негови произведения са основен елемент в концертния репертоар.▼

Брамс е смятан едновременно за традиционалист и новатор. Корените на музиката му са в структурите и композиционните техники на бароковите и класически майстори. Той е майстор на [[контрапункт]]а, комплексния и силно дисциплиниращ метод на композиране, с който е известен Йохан Себастиан Бах, както и на музикалното развитие, композиционен подход, утвърден от [[Йозеф Хайдн]], [[Волфганг Амадеус Моцарт]] и [[Лудвиг ван Бетховен]]. Брамс се стреми да отдава чест на „чистотата“ на тези „германски“ структури и да ги адаптира към романтичното усещане, като при този процес изгражда смели нови подходи към хармонията и мелодията. Макар много негови съвременници да смятат музиката му за твърде академична, от неговия принос и умение се възхищават по-късни композитори с различни възгледи - от прогресивния [[Арнолд Шьонберг]] до консервативния [[Едуард Елгар]].▼

Първоначалното си музикално обучение Йоханес Брамс получава от своя баща, а от седемгодишен учи пиано при Ото Фридрих Вилибалд Косел. Поради бедността на семейството, като дете той трябва да свири в евтини танцови зали и бордеи. Първите му биографи смятат това за шокиращо и обикновено пренерегват тази част от живота на бъдещия композитор, но някои съвременни изследователи сочат този ранен опит като причина за по-късните трудности на Брамс в отношенията с жените. Други автори напълно оспорват достоверността на тези събития,<ref>{{cite journal | last = Avins | first = Styra | year = 2001 | title = The Young Brahms: Biographical Data Reexamined | journal = 19th-century Music | volume = 24 | issue = 3 | pages = 276–289 | jstor= 746931? | doi = 10.1525/ncm.2001.24.3.276 | lang = en}}</ref> въпреки че за тях е известно от спомени на самия Брамс.<ref name="bars">{{cite journal | last= Swafford | first = Jan | year = 2001 | title = Did the Young Brahms Play Piano in Waterfront Bars? | journal = 19th-century Music | volume = 24 | issue = 3 | pages = 268–275 | url = http://links.jstor.org/sici?sici=0148-2076(200121)24%3A3%3C268%3ADTYBPP%3E2.0.CO%3B2-H | accessdate = 2007-10-30 | doi = 10.1525/ncm.2001.24.3.268 | issn = 0148-2076 | lang = en}}</ref>▼

За известно време Брамс учи и [[виолончело]].<ref>{{cite | фамилия-част = Hoffmann | име-част = Kurt | заглавие-част = Brahms the Hamburg musician 1833–1863 | фамилия = Musgrave | име = Michael (ed.) | заглавие = The Cambridge Companion to Brahms | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1999 | isbn = | език = en | страница = 9}}</ref> След първите уроци по пиано при Ото Косел Брамс учи пиано при [[Едуард Марксен]], самият той учил във Виена при ученика на [[Волфганг Амадеус Моцарт]] [[Игнац фон Зайфрид]] и при приятеля на [[Франц Шуберт]] [[Карл Мария фон Боклет]]. Младият Брамс изнася няколко публични концерта в Хамбург, но не прави особено впечатление. По това време той започва да дирижира хорове и с времето става добър хоров и оркестров диригент. В ранна възраст Брамс прави и първите си композиции, но по-късно унищожава повечето техни копия. Луизе Яфа, негова съученичка при Марксен, говори за соната за пиано, която той свири или импровизира едва единадесетгодишен, но по-късно унищожава.▼