Разлика между версии на „Папа“

→‎Конклав: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB
м (Николай II (папа)|)
(→‎Конклав: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB)
В резултат на григорианската реформа (11 – 13 в.) бил направен опит да се изключи влиянието на светските фактори върху избора на папа като той бъде предаден на елита на римското духовенство или [[Кардинал|кардиналската колегия]]. В този дух били постановленията на папа [[Николай II (папа)|Николай II]] от [[1059]] г. и папа [[Александър III]] от [[1179]] г., по силата на които кардиналите получили правото да избират папата. Така се оформила и изборната колегия – [[конклав]]ът.
 
От 13 в. процедурата по избор на папа започнала да придобива много от особеностите, които се спазват и до момента. Така например, за да се ускори изборът на първосвещеник (който понякога се проточвал месеци) и да се ограничи възможността за външна намеса кардиналите били заключвани в залата, където заседавали (оттук произлиза и самата дума „конклав“ – cum clavi, т. е. «под„под ключ»ключ“), с течение на времето храната им също била ограничавана. Залата почти винаги е [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]. През следващите векове регламентът на конклава бил многократно променян и допълван, но независимо от това влиянието на външни политически фактори никога не е било премахнато напълно.
 
Последните папски решения, приети едва през ХХ в., гарантират в много по-голяма степен свободата и независимостта на конклава при избора на нов папа. Освен това е въведено изискването да се пази в пълна тайна хода на изборите. Този, който наруши това изискване, е заплашен от сурови църковни наказания. В момента гласуването за папа се извършва тайно с бюлетини, които се изгарят след всеки тур в специална камина. Цветът на дима от тези бюлетени известява на римляните резултатите от гласуването – ако е черен, значи кардиналите не са постигнали съгласие по кандидатурите, а ако е бял означава, че новият папа е избран.