Уикипедия

Мислене: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎top: -, replaced: [синтез] → [Логически синтез|синтез] редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 1:
{{откъм пренасочванепояснение|Мисъл|българското списание|Мисъл (списаниепояснение)}}
 
'''Мисленето''' е най-сложният познавателен психичен процес, който се състои в отразяване на съществените свойства, на закономерностите в действителността. '''Мислите''' са форми, образувани в съзнанието, не възприети чрез [[Сетиво|сетивата]]. Мисленето дава възможност за създаване на модели на света и за неговото представяне, съобразно дадени цели, намерения и желания. Основните мисловни форми са: [[понятие]], [[съждение]] и [[умозаключение]]. Мисловните операции (процеси) са: [[анализ]], [[Логически синтез|синтез]], [[сравнение]], [[обобщение]], [[абстракция]] и [[конкретизация]].
Ред 9:
 
== Философия ==
[[Феноменология|Феноменологичното]] движение във философията, а вижда радикална промяна в начина, по който разбираме мисленето. Феноменологичният анализ на [[Мартин Хайдегер]] на екзистенциалната структурата на човека в "Битие„Битие и Време"Време“ хвърля нова светлина върху мисленето, нарушавайки традиционните когнитивни и рационални [[Интерпретация|интерпретации]] на човека, които засягат начина по който се разбира мисленето. Идеята за фундаменталната роля на некогнитивното разбиране на мисленето се оформя около дискусиите през [[70-те]] и [[80-те]] за възможно тематично съзнание при [[Изкуствен интелект|Изкуствения интелект]]<ref>Dreyfus, Hubert. Dreyfus, Stuart. ''Mind Over Machine''. Macmillan, 1987</ref>.
 
== В психологията ==
Ред 29:
В зависимост от преобладаването на действието, образа или понятието в мисловния процес, той се дели на:
 
* Практическо-действено - – насочено към решаване на практически задачи. По форма то се дели на просто и сложно;
* Художествено (предметно-образно) - – обобщенията и абстракциите са конкретни образи;
* Абстрактно - – с две форми на проявление
* словесно-логическо (понятийно, обобщено) - – извършва се на основата на абстракции, а нагледните образи играят допълнителна роля
* теоретическо - – насочено към обяснение, към познание на най-отвлечените закономерности.
 
Мисленето още се дели на и въз основа на степента на оригиналност, самостоятелност, новост:
- конвенциално (традиционно)
- продуктивно (откривателско, творческо, евристично) - – създава се нещо ново, оригинално спрямо миналия опит на индивида.
 
=== Когнитивна психология ===
Ред 46:
В психологията развитието [[Жан Пиаже]] е пионер в изследването на развитието на мисленето от раждането до зрелостта. В своята теория за когнитивното развитие мисленето е основано на действия от обкръжаващата среда. Пиаже смята, че обкръжаващата среда е разбирана чрез процес наричан асимилация. Разбирането на смисъла на правилата е зависим от когнитивните схеми, с които се извършват асимилацията и акомодацията. Например правилата за игра. В резултата от взаимодействието между асимилацията и акомодацията мисленето се развива чрез поредица от стадий, които се различават качествено един от друг. Например мисленето се развива от перцепции и действия през сензомоторния стадий към вътрешни репрезентации в ранното детство. Впоследствие репрезентациите основно се организират в логически структури, които първоначално оперират с конкретни свойства на реалността, а после с абстрактни принципи, както е в стадия на формалните операции<ref>Piaget, J. (1951). ''Psychology of Intelligence''. London: Routledge and Kegan Paul</ref>.
 
В последните години концепцията на Пиаже за мисленето е интегрирана в теории за обработката на информация. По такъв начин мисленето се разглежда като резултат от механизми, които са отговорни за репрезентацията и обработката на информация. В тази концепция когнитивния контрол и работната памет са главните функции на лежащото зад тях мислене. В Неопиажистките теории за когнитивното развитие, развитието на паметта се разглежда като произтичащо от увеличаване на скоростта на обработка, засилена от [[когнитивен контрол|когнитивния контрол]] и увеличаващата се [[работна памет]]<ref>{{cite book |last=Demetriou |first=A. |year=1998 |title=Cognitive development. In A. Demetriou, W. Doise, K. F. M. van Lieshout (Eds.), ''Life-span developmental psychology'' (pp. 179- – 269). London: Wiley }}</ref>.
 
=== Психоанализа ===
"То"„То“, "Аз"„Аз“ и "Свръхаз"„Свръхаз“ са три части от "психичния„психичния апарат"апарат“, дефиниран от Зигмунд Фройд в неговия структурен модел на психиката. Те са три теоретични конструкта и чрез тях се обяснява активността и взаимодействията в психичния живот. Според този модел некоординираните инстинктуални влечения са "То"„То“, организираната реалистична част от психиката е "Аз"„Аз“, а критичната и имаща морална функция от психиката е "Свръхаза"„Свръхаза“<ref>{{cite book |title=Teach Yourself Freud |first= Ruth |last=Snowden |Edition= illustrated |publisher=McGraw-Hill |year=2006 |ISBN= 9780071472746 |page=107 }}</ref>.
 
Несъзнаваното е разглеждано от Фройд в теорията му като "съзнателна"„съзнателна“ волева сила, която е повлияна от човешкото желание, но все пак оперираща отвъд съзнателния ум. За Фройд несъзнаваното е склад за инстинктивни желания, нужди и психични нагони. Миналите мисли и спомени могат да бъдат скрити отвъд непосредственото съзнание, но тези желания, нужди, чувства на индивида продължават да действат от царството на несъзнаваното<ref>Geraskov, Emil Asenov The internal contradiction and the unconscious sources of activity. The Journal of Psychology November 1, 1994 Retrieved from [https://archive.is/20120525115923/www.highbeam.com/doc/1G1-16528826.html] April 17, 2007</ref>.
 
В психоаналитичния възглед несъзнаваното е сила, която може да бъде разпозната само чрез ефекта, който предизвиква и който ефект се изразява чрез симптом.<ref>The Cambridge companion to Freud, By Jerome Neu, Published by Cambridge University Press, 1991, pg, 29, ISBN 052137779X, 9780521377799</ref>
Ред 57:
== Източници ==
<references />
* Милкова, Румяна "Психология"„Психология“, изд "Антос"„Антос“
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мислене“.