Уикипедия

Информационни технологии: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 212.233.159.71 (б.), към версия на BotNinja
Dimitar999 (беседа | приноси)
393 редакции
м форматиране: 6x тире, 12 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 6:
 
== Наименование ==
Понятието „информационни технологии“ в съвременния си смисъл е използвано за пръв път през 1958 година в статия в [[Харвард Бизнес Ревю]], където авторите Харолд Лийвит и Томас Уислър отбелязват, че „новата технология все още няма определено наименование. Ние ще я наричаме информационна технология (ИТ)“.<ref>{{cite journal | last = Leavitt | first = Harold J | coauthors = Thomas L. Whisler | year = 1958 | month = 11 | title = Management in the 1980’s | journal = Harvard Business Review | volume = | issue = | pages = | url = http://hbr.org/1958/11/management-in-the-1980s | lang = en}}</ref>
 
Тъй като обработваната информация най-често е в [[Цифров сигнал|дискретизиран]] вид, информационните технологии понякога са наричани и ''цифрови'' (''дигитални''). Поради важната роля на комуникациите в съвременните средства за обработка на информация, често се използва и по-широкото понятие [[информационни и комуникационни технологии]].
Ред 13:
{{основна|Информация|Информатика}}
 
В центъра на информационните технологии е [[информация]]та — – тяхната основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с нея с помощта на изчислителна техника ([[компютър|компютри]]). Информацията е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура.<ref>{{cite book | last = Глушков | first = В.М. | coauthors = Н.М. Амосов и др | year = 1975 | title = Энциклопедия кибернетики | publisher = | location = Киев | pages = | isbn = | lang = ru}}</ref> Макар да не съществува общоприета конкретна дефиниция, обикновено под информация се разбира налично, използваемо [[знание]].<ref>{{cite web | publisher = Oxford University Press | year = 2010 | url = http://ukcatalogue.oup.com/product/9780199551378.do?keyword=floridi&sortby=bestMatches | title = Information: A Very Short Introduction. Luciano Floridi | accessdate = 2010-09-16 | lang = en}}</ref> В по-тесния технически смисъл информацията е подредена [[редица]] от [[символ]]и — – [[данни]].
 
Теоретичната основа на информационите технологии е [[информатика]]та — – наука, занимаваща се със събирането, преобразуването, преноса и съхранението на информация с произволни, включително и автоматични, средства. Тя изучава информацията от гледна точка на нейната структурираност, количествените и&#768; характеристики, формите и начините за нейното представяне, както и информационните процеси като композиция на основните информационни дейности и методите и средствата за тяхното автоматизиране. Информатиката произлиза от и е тясно свързана с [[математика]]та, [[лингвистика]]та, [[електронно инженерство|електронното инженерство]] и други науки.
 
== Техническа инфраструктура ==
Бързото развитие на информационните технологии и нарастването на тяхното стопанско значение се дължи на рязкото увеличение на разпространението и достъпността на техническите средства, на които те се базират. Така за периода 1986-2007 година в глобален мащаб основните параметри на техническата инфраструктура, като изчислителна мощност и капацитет на комуникационните мрежи и средствата за съхранение на информация, нарастват експоненциално, удвоявайки се за период от 1 до 3 години.<ref name="HilbertLopez2011">{{cite journal | last = Hilbert | first = Martin | coauthors = Priscila López | year = 2011 | title = The World’s Technological Capacity to Store, Communicate, and Compute Information | journal = Science | volume = 332 | issue = 6025 | pages = 60-65 | url = http://www.sciencemag.org/content/332/6025/60 | lang = en}}</ref>
 
=== Изчислителна техника ===
Ред 25:
[[Файл:Rack001.jpg|мини|Сървърен шкаф в [[колокационен център]]]]
 
Информационните технологии използват за обработка и съхранение на информация електронноизчислителни машини — – [[Компютър|компютри]]. Първите електронни компютри се появяват в средата на 20 век, като само за няколко десетилетия ефективността и достъпността им нарастват до такава степен, че те започват да се използват в почти всяка област.
 
Съвременните компютри са изградени съгласно [[Компютърна архитектура|архитектурата]] на [[Джон фон Нойман]], включваща пет обособени компонента: [[процесорно устройство]], състоящо се от [[аритметично-логическо устройство]] и [[процесорен регистър|процесорни регистри]], [[управляващ автомат]], състоящ се от [[регистър за инструкции]] и [[програмен брояч]], [[компютърна памет|памет]] за съхранение на данни и инструкции, външни [[Носител на информация|носители на информация]] и [[Входно-изходно устройство|входно-изходни устройства]].<ref>{{cite web | last = von Neumann | first = John | author-link = Джон фон Нойман | title = First Draft of a Report on the EDVAC | year = 2011 | origyear = 1945 | url = http://qss.stanford.edu/~godfrey/vonNeumann/vnedvac.pdf | format = PDF | accessdate = 2011-08-24 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | last = Ganesan | first = Deepak | title = The Von Neumann Model | year = 2009 | format = PDF | url = http://none.cs.umass.edu/~dganesan/courses/fall09/handouts/Chapter4.pdf | accessdate = 2011-10-22 | lang = en }}</ref> В повечето съвременни приложения на този модел процесорното устройство и управляващия автомат са обединени в едно устройство, наричано [[централен процесор]] и извършващо същинската обработка на информация. Външните носители, използвани най-често за дълготрайно съхранение на информация са [[Твърд диск|твърдите дискове]].
 
Устройството на повечето компютри е предвидено за обща употреба — – те могат да изпълняват определен набор от прости логически и аритметични действия. За да се използват тези възможности за постигане на специфична функционалност, необходима за конкретните приложения на информационните технологии, компютрите изпълняват програми, наричани с общото име [[софтуер]]. Те представляват последователност от инструкции, в повечето случаи много сложна, които реализират практически даден [[алгоритъм]] и водят до решаването на някакъв конкретен проблем или клас от проблеми.
 
Някои електронноизчислителни машини, като [[Персонален компютър|персоналните компютри]], са предназначени за пряко взаимодействие с хората и имат съответните входно-изходни устройства, като [[Компютърна клавиатура|клавиатура]] или [[монитор]]. Така освен за обработка и съхранение на информация, те могат да служат и за нейното въвеждане и показване. Друга група компютри, често наричани [[сървър]]и, са предвидени главно за обработка и съхранение на информация. При тях входът и изходът на данни става предимно чрез свързването им с други компютри или специализирани устройства с помощта на комуникационни мрежи.
Ред 46:
[[Софтуер]]ът е съвкупността от цялата информация от [[машинна инструкция|инструкции]] и данни, необходими за използването на компютрите за работа с информация. Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от [[алгоритъм|алгоритми]], групирани като [[програма|програми]] с различно предназначение. За създаването на програмите се използват различни [[Език за програмиране|езици за програмиране]], като написания с тях [[изходен код]] обикновено се обработва с помощта на специализиран софтуер, за да се превърне в използваем софтуер.
 
Софтуерът обикновено се разделя на две основни групи — – [[Системен софтуер|системен]], който има общо предназначение, и [[Приложен софтуер|приложен]], който е насочен към конкретно приложение на информационните технологии. Към системния софтуер се отнасят програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за компютърния [[хардуер]] и връзката между него и потребителя. Системният софтуер обикновено е обединен в пакет от взаимодействащи си програми, наричан [[операционна система]]. Предназначението на системния софтуер е да освободи авторите на приложни програми от пряко взаимодействие с компютърния хардуер, който е много разнороден. Той дава достъп хардуера, който е унифициран и независим от начина на работа на конкретните устройства. Приложният софтуер включва потребителските приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такъв софтуер са [[Компютърна игра|компютърните игри]], [[текстов редактор|текстовите редактори]], [[уеб браузър]]ите и т.н.
 
== Приложение ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Информационни_технологии“.