Директория: Разлика между версии

Директорията проявява изключителен интерес към европейските пазари, не само с оглед засилването на френското влияние, но и за преодоляване на финансовата криза. Те се надяват да установят мир в рамките на т.нар. естествени граници - Рейн, Алпите, Пиренеите. В същото време според тях Франция има право на компенсация за териториалното увеличение на Прусия и Австрия след [[Подялби на Полша|подялбата на Полша]] (Трето разделяне на Жеч Посполита, 1795). По идея на един от директорите – [[Лазар Карно]], през пролетта на 1796 г. френски войски, командвани от [[Наполеон Бонапарт|генерал Бонапарт]], започват военни действия в Северна Италия. Френската република официално обявява, че води освободителна война, но всъщност Директорията одобрява грабителството на завладените територии. Генералите в армията стават важен и постепенно незаменим източник на финансиране на режима на Директорията. Те натрупват състояния и започват самостоятелно да водят дипломатически и политически преговори<ref name="Grigorov"/>. Със серия от успешни ходове Бонапарт принуждава Австрия да иска мир, който е подписан през следващата година в Кампо Формио. С това [[Война на Първата коалиция|войната на първата коалиция]] на европейските държави срещу революционна Франция завършва с успех за Франция.

 

 

Междувременно в страната недоволството от цялостната политика на Директорията приема все по-застрашителни размери. Отново се активизират [[монархист]]ите, появяват се нови демократични клубове и издания, които пропагандират девиза на революцията „Свобода, равенство, братство“, сред които се откроява „Заговорът на равните“, предвождан от [[Гракх Бабьоф]], който има за цел да ликвидира имущественото неравенство. Заговорът е разкрит, а Бабьоф екзекутиран през 1797 г. Съществуват и открити разногласия между двата Съвета и Директорията, която е лишена от солидна обществена опора.<ref name="Grigorov"/>