Разлика между версии на „Виктор Черномирдин“

→‎Биография: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
(→‎Биография: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB)
Работи в Градския комитет на КПСС в [[Орск]] (1967 - 1973), след което оглавява [[Оренбург]]ския газопреработващ завод (1973 - 1978) и после става инструктор в Отдела по тежка промишленост на ЦК на КПСС. Защитава дисертация и придобива научното звание [[кандидат на науките|кандидат на техническите науки]] (1981).
 
От 1982 г. е заместник-министър на газовата промишленост на СССР, а от 1983 г. е едновременно и началник на Всесъюзното промишлено обединение «Тюменгазпром»„Тюменгазпром“. Става министър на газовата промишленост на СССР (1985 - 1989). След това е председател на Управителния съвет на Държавния газов концерн «Газпром»„Газпром“ (1989 - 1992). На 30 май 1992 г. е назначен за заместник-председател на Правителството на Русия по горивно-енергетичния комплекс.
 
Избиран е за депутат във Върховния съвет на СССР (1984 - 1989) и депутат във Върховния съвет на РСФСР (1985 - 1990). Член е ЦК на КПСС (1986 - 1990).
На 14 декември 1992 г. е избран от Върховния съвет на Русия и назначен от президента на Русия [[Борис Елцин]] на длъжност „председател на Съвета на министрите - Правителството на Руската федерация“. От 25 декември 1993 г. длъжността се казва „председател на Правителството на Руската федерация“.
 
От май 1995 г. е председател на Всеруското обществено-политическо движение «Наш„Наш дом — Русия»Русия“. След парламентарните избори през декември с.г. е преизбран от [[Държавната дума]] за „председател на Правителството на Руската федерация“ и остава на поста до 23 март 1998 г., когато за негов приемник е назначен [[Сергей Кириенко]]. От 24 август с.г. Черномирдин временно изпълнява задълженията на председател на Правителството, като 2 пъти не е утвърдена неговата кандидатура за премиер. Остава временен премиер до 11 септември 1998 г., когато за министър-председател е избран [[Евгений Примаков]].
 
От 14 април до 7 октомври 1999 г. е представител на президента на Руската федерация по регулирането на ситуацията около [[Съюзна република Югославия]]. За миротворческите му усилия на Балканите и дейността в сферата на външната политика е представен за кандидат за [[Нобелова награда за мир]] (1999).
 
През 1995 - 2000 г. е лидер на движението «Наш„Наш дом — Русия»Русия“. Депутат е в Държавната дума (1999 - 2001). През периода 1999 - 2000 г. е председател на Съвета на директорите на ОАО «[[Газпром]]». Заема длъжността извънреден и пълномощен посланик на Русия в [[Украйна]] от 21 май 2001 до 11 юни 2009 г.
 
Черномирдин е съветник на президента [[Дмитрий Медведев]] от 17 февруари 2009 до смъртта си на 3 ноември 2010 г.