Америкън Моторс: Разлика между версии

| име = {{Флагче|САЩ|САЩ}} корпорация „Америкън Моторс“ <br> ''American Motors Corporation''

'''Корпорация „Америкън Моторс“''' (на [[английски]] ''American Motors Corporation, AMC'')' е бивш американски производител на автомобили, чиито дъщерни фирми произвеждат и [[автобус]]и, градински [[трактор]]и и косачки и хладилници. Седалището е в гр. Саутфийлд (''Southfield''), щата [[Мичиган]], [[САЩ]].

АМС е основана на [[14 януари]] [[1954]] г. вследствие на сливането на корпорация „[[Неш„Неш-Келвинатор]]“Келвинатор“ и компанията „[[Хъдсън„Хъдсън Мотор Кар]]“Кар“. Оценено на 198 милиона [[щатски долар|долара]] (към [[2006]] г. сумата се равнява на 1,44 милиарда долара), това е най-голямото сливане на корпорации в [[Съединените американски щати]] за времето си.

На [[2 март]] [[1987]] г. АМС е закупена от „[[КрайслерChrysler]]“, а марката АМС престава да се използва.

[[Файл:1957 Rambler Rebel front.JPG|left|thumb|230px|РамблърRambler РебелRebel (1957)]]

В началото на [[1950-те]] год. „[[ДженералGeneral МоторсMotors]]“ е водещият автомобилен производител в САЩ. „[[ФордFord]]“ обаче се опитва да се върне на тази позиция и залива пазара с множество модели на дъмпингови цени.<ref>[http://www.hemmings.com/hcc/stories/2005/11/01/hmn_feature7.html Ford`s Stylerama]</ref><ref>Mays, J. (1998) "When„When AMC's George Romney reined in the dinosaurs"dinosaurs“, Old Cars, 15 октомври, стр. 6</ref> ДженерълGeneral МоторсMotors прави същото, в борбата се включва и КрайслерChrysler. [[Джордж Мейсън (бизнесмен)|Джордж Мейсън]], [[главен изпълнителен директор]] на корпорация „Неш-Келвинатор“, е на мнение, че оцеляването на останалите независими автопроизводители може да се постигне само със съкращавенесъкращаване на разходите им чрез тяхното сливане. Той инициира сливането на Неш-Келвинатор и Хъдсън през 1954 г. и става главен изпълнителен директор на новосформираната компания, но по-малко от година след това умира от [[панкреатит]] и [[пневмония]] и бива наследен на поста от своя заместник [[Джордж У. Ромни]], който веднага след това отрича слуховете за сливане на АМС с вече обедените независими производители [[Студебейкър]] и [[Пакард]].

[[Файл:1959 Rambler Six 2-tone green F.JPG|thumb|230px|РамблърRambler СиксSix (1959)]]

В първите години след сливането автомобилите Неш и Хъдсън продължават да се продават отделно. Те си приличат на външен вид, но използват различни двигатели, предно окачване и др. В периода [[1957]] - – [[1969]] г. пък автомобилите се брандират като Рамблър. Стратегията на Ромни срещу ДженералGeneral МоторсMotors, Форд и Крайслер е определена като "битка„битка с динозаврите" -динозаврите“ – докато т.нар. "Голяма„Голяма тройка"тройка“ пуска на пазара все по-големи автомобили, АМС се концентрира върху по-компактни модели. Формулата на успеха се крие в използването на общи части от Неш и Хъдсън и в отказа на корпорацията да участва в дизайнерската надпревара между представителите на Голямата тройка. Това спомага моделите Рамблър да се превърнат в синоним на качествени и икономични коли. Може да прилича на първоаприлска шега, но на [[1 април]] [[1959]] г. са обявени планове за производството на електрически автомобил със самозареждаща се батерия.<ref>[http://wardsautoworld.com/ar/auto_rearview_mirror_13/index.html "Rearview Mirror", Ward's AutoWorld, 1 април 2000]</ref>

[[Файл:1962 Rambler American Conv-Red.jpg|thumb|230px|РамблърRambler АмерикънAmerican кабриолет (1962)]]

В началото на [[60-те]] години АМС пуска на пазара широка гама автомобили, за да може да остане конкурентоспособен. Продажбите са добри, като през [[1961]] г. фирмата се нарежда на трето място по продажби в САЩ. Печалбите се увеличават ежегодно и АМС успява да изчисти всичките си задължения. През [[1962]] г. Ромни подава оставка, за да се кандидатира за [[губернатор]] на щата [[Мичиган]]. Той е наследен на поста от [[Рой Ейбъртни]], който дотогава е отговорен за продажбите на компанията. Той променя стратегията на АМС, защото смятя, че не е нужно да се губят клиенти, които искат да заменят компактните си автомобили с по-големи и по-скъпи коли. Първите модели, повлияни от тази стратегия се появяват през [[1965]] г. - – [[Рамблър Амбасадор|Амбасадор]] става по-дълъг, на пазара е пуснат и модел тип [[фастбек]] - – [[Рамблър Марлин|Марлин]]. Друга новост, въведена от Ейбъртни е, че година по-късно тези два модела вече не се брандират като Рамблър, а като Америкън Моторс. Също така компанията загърбва тактиката си да не променя дизайна на автомобилите си всяка година, както правят представителите на Голямата тройка. През [[1966]] г. променените модели получават одобрението на критиката, но стратегическите идеи на Ейбъртни не се оказват особено успешни, защото объркват голяма част от клиентите на марката. Наблюдават се спад в продажбите, а също така и проблеми с качеството на автомобилите.

[[Файл:1965 AMC Ambassador black 2door-HT in NJ.JPG|left|thumb|230px|РамблърAMC АмбасадорAmbassador (1965)]]

Негативното развитие на АМС води до отстраняването на Ейбъртни след само пет години начело на компанията. Негов заместник става [[Рой Д. Чаплин младши]], син на основателя на Хъдсън Моторс. Той веднага обявява промени в опит да върне АМС там, където е била в началото на десетилетието. Като начало смята да се фокусира върху най-непопулярния модел по това време - – [[Рамблър Америкън|Америкън]], като целта е продажбите да се удвоят до 140.000 и отново да се заемат поне 10% от пазарния дял на компактни автомобили - – ниша, допреди доминирана от АМС. Чаплин мл. намалява цената на автомобила до 1.839 долара - – около 300 долара по-малко от най-близкия си конкурент [[Плимут Вълаянт]], но само 200 повече от вносната [[Фолксваген Костенурка]]. Освен това той намаля разходите като се отказва от ежегодните "козметични"„козметични“ промени, които по времето на Ейбъртни струват на компанията цели 60 милиона долара. Сред иновативните идеи на Чаплин мл. е включването на [[климатик]] в стандартното оборудване на модела Амбасадор от 1968 г., изпреварвайки по този показател дори луксозните модели на [[Линкълн]], [[Кадилак]] и [[Импириъл]]. На пазара са пуснати и "мускулестите"„мускулестите“ модели [[АМС Джавелин|Джавелин]] и [[АМС AMX|AMX]].

[[Файл:1974 Gremlin.jpg|left|thumb|230px|АМС ГремлинGremlin (1974)]]

АМС е сред пионерите на споделянето на една платформа от няколко различни модела. Пуснатите на пазара в началото на 1970 г. [[АМС Хорнет|Хорнет]] и [[АМС Гремлин|Гремлин]] използват една платформа. Хорнет е представител на компактния клас, а Гремлин е първият малък автомобил, произведен в САЩ.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,876653,00.html "Autos: Shifting Down for the '70s", сп. Тайм, 23 февруари 1970]</ref> Моделът [[Неш Метрополитън]], ([[1953]] - – 1961) също влиза в тази категория, но той се произвежда във [[Великобритания]] и се внася в САЩ и Канада. Гремлин и Хорнет се оказват успешни модели - – първият с 760.000 продадени бройки, а Хорнет със своите 860.000 продажби се превръща в най-продаваният модел на АМС след [[Рамблър Класик]]. През [[1971]] г. е представен новият флагман на компанията [[АМС Матадор|Матадор]], който се предлага във версиите [[седан]], [[комби]] и [[купе]] и замества спреният от производство Амбасадор. През [[1974]] г. дъщерната компания на АМС, [[АМ Дженеръл]], която прави продуктите от гамата на Jeep, започва да сглобява пътнически автобуси в сътрудничество с канадската [[Флайър Индустрис]].

[[Файл:1975 AMC Pacer base model frontrightside.jpg|thumb|230px|АМС ПейсърPacer (1975)]]

През [[1975]] г. на пазара се появява "първата„първата в света широка малка кола" -кола“ – [[АМС Пейсър|ПейсърPacer]], малък автомобил, предвиден да предлага комфорта на голям луксозен такъв. Планирано е Пейсър да използва [[винкелов двигател]] от ДженерълGeneral МоторсMotors, но [[Нефтена криза 1973|нефтената криза от 1973 г.]], предизвикана от нефтеното ембарго на арабските производители на [[нефт]], принуждава GM да се откаже от производството му и затова на АМС се налага да използва собствените си шестцилиндрови 3.8- и 4.2-литрови агрегати. Големият разход на гориво и допълнителното оскъпяване на Пейсър заради малкото споделяни с други модели части води до стремглав спад в продажбите две години след пускането му на пазара. Големите разходи за разработка и производство на Пейсър и Матадор лишават АМС от пари, които биха били инвестирани в подобряването на далеч по-полярните модели Хорнет и Гремлин. Така в края на 70-те АМС се изправя срещу разрастващата се енергийна криза с вече остаряла и неконкурентноспособна моделна гама. През [[1978]] г. моделът Хорнет е заменен от [[АМС Конкорд|Конкорд]], а година по-късно [[АМС Спирит|Спирит]] заменя Гремлин.

[[Файл:1978 AMC Matador leftside.jpg|left|thumb|230px|АМС МатадорMatador седан (1978)]]

Финансовите затруднения на АМС започват от средата на 70-те години. Автомобилите на фирмата не се продават добре, което води до десетки милиони загуби, допълнителни разходи се появяват вследствие на нужда от поправка на дефектната система за контрол на вредните газове на около 310.000 модела АМС и Jeep от 1975 и [[1976]] г., но АМС успява да се задържи над пъвърхността благодарение на отпуснатитебанкови кредити и много добрите продажби на Jeep.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,914814-2,00.html "American Motors Hangs In There", сп. Тайм, 14 февруари 1977]</ref><ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,919677,00.html "AMC’s Almost Total Recall", сп. Тайм, 22 май, 1978]</ref><ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,916539,00.html "Money Machine", сп. Тайм, 18 декември 1978]</ref> През [[1979]] г., когато дялът на АМС на американския пазар на автомобили е едва 1.83%, компанията подписва договор с [[Рено]], в рамките на който АМС получава 150 милиона долара [[кеш]], 50 милиона кредит, както и правото да произвежда модела [[Рено 5]] през [[1982]] г., а в замяна Рено взима 22,5% от акциите на АМС.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,947525,00.html "French Accent", сп. Тайм, 22 октомври 1979]</ref> Това не е първият път, когато двете фирми работят заедно, защото през 60-те години Рено сглобява във [[Франция]] модела Рамблър. Въпреки, че първоначално АМС отново отбелязва рекордни печалби и добри продажби, проблемите за компанията се задълбочават след като започва спад в продажбите на Jeep, а на пазара на малки автомобили успешно се намесват японските производители, които разполагат с ефективни заводи в САЩ. От своя страна пък заводът на АМС в [[Кеноуша]], щата [[Уисконсин]], е стар (по това време той е най-старият работещ без прекъсване автомобилен завод в света) и непродуктивен - – частите и полуготовите каросерии трябва да се превозват из града до различните отделения.

[[Файл:1982 AMC Eagle.jpg|thumb|230px|АМС ИйгълEagle (1982)]]

През [[1980]] г. банките отказват да отпуснат още кредит на АМС, а пазарният и&#768; дял е паднал до нищожните 1,7%. Фирмата обаче се нуждае от средства за новите си модели и се обръща към Рено за заем в размер на 90 милиона долара.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,924408-8,00.html "Detroit’s Uphill Battle", сп. Тайм, 8 септември 1980]</ref> Дори се стига дотам, в края на годината АМС да предупреди акционерите си, че компанията може да банкрутира, ако те не одобрят план, според който Рено да закупи 59% от акциите и&#768;.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,922223-2,00.html "Detroit’s Road Is Still Rocky", сп. Тайм, 15 декември 1980]</ref> През [[1982]] г. има нови размествания на върха на управленческата структура на АМС - – новият главен изпълнителен директор е [[У. Пол Типет младши]], който досега е бил президент на фирмата, а неговото място е заето от един от директорите в Рено [[Хосе Дедьорвердер]]. Именно Дедьорвердер, инженер и директор на международния отдел на Рено с 23 години стаж във фирмата, модернизира ръководството и завода

на АМС, а също така допринася за позитивни промени в контрола на качеството и разходите.<ref>Thomas Derdak, Editor (1988). International Directory of Company History, Volume 1. St. James Press. ISBN 0-912289-10-4., стр. 136.</ref> През [[1983]] г., след неколкократно увеличение на дяла си в АМС, Рено вече държи 49% от акциите. Смяната на собствеността и ръководството води до производството на нова гама автомобили - – модерно изглеждащи коли с предно задвижване, изработени по дизайн на Рено.

[[Файл:1987-Renault-GTA-coupe-black.jpg|left|thumb|230px|РеноRenault GTA (1987)]]

Първият съвместен продукт на АМС-Рено е [[Рено Алайънс]] от 1983 г. - – това всъщност е компактния модел [[Рено 9]], но с променен дизайн за американския пазар. Моделът се произвежда в завода в Кеноуша, но се продава под името Рено, като визуалната връзка с АМС се ограничава до лепенки на задното стъкло. Автомобилът се предлага във вариантите седан с две и четири врати, кабриолет с две врати, хечбек, който се нарича [[Рено Енкор]] и по-мощни версии на двувратите седан и кабриолет, носещи името [[Рено GTA]]. Алайънс печели няколко награди, сред които "Автомобил„Автомобил на годината"годината“ на списание [[Motor Trend]] за 1983 г.<ref>[http://www.northtexascorvair.org/MotorTrend.htm Past Motor Trend "Car„Car Of The Year"Year“ Winners]</ref> Няколко години по-късно моделът обаче става обект на критика относно двигателя, съединителя, автоматичната и механичната скоростна кутия, окачването и др. Продажбите, започнали добре, намаляват и през [[1987]] г. Алайънс е спрян от производство.

[[Файл:Eagle Premier.jpg|left|thumb|230px|ИйгълEagle ПремиърPremier, първоначално замислен като РеноRenault ПремиърPremier]]

От своя страна Рено също започва да изпитва финансови затруднения. Инвестициите в АМС принуждават компанията да пести пари във Франция, в резултат на което са затворени няколко местни завода и уволнение на персонал. Рено е изправен пред три възможности относно АМС - – да обяви банкрут, като по този начин ще загуби инвестициите си; да вложи още пари, но за френското ръководство АМС е като каца без дъно; да предложи АМС за продан, като така ще може да възвърне част от вложените си пари. Президентът [[Жорж Бес]] обаче продължава да смята, че французите имат бъдеще на северноамериканския пазар, особено след като е завършен най-модерният завод в тази част на света в [[Брамптън]], [[Онтарио]], [[Канада]], представени са също така нови 4.0- и 2.5-литрови двигатели, а и моделите на Jeep продължават да се продават добре. За Бес АМС е на път да се превърне в печеливша компания. На [[17 ноември]] [[1986]] г. обаче Жорж Бес е убит от последователи на екстремистката групировка [[Аксион директ]], чиято идеология е описвана като [[Комунизъм|комунистическа]], [[Анархизъм|анархистка]] или [[Маоизъм|маоистка]].<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/164838/Direct-Action Direct Action, Retrieved March 15, 2009, from Encyclopædia Britannica Online]</ref> Като причина за това убийство се изтъква уволнението на 25.000 души от Рено и на 34.000 от PUK-Péchiney, производител на алуминий.<ref>[http://web.archive.org/20060508105024/www.geocities.com/abc_gent/ABC-GENT_files/Adbiopriseng.html Short Collective Biography Action Directe prisoners]</ref> Новият шеф на Рено е подложен на натиск да подобри отношенията на фирмата с хората, работещи за нея, както и да преустанови инвестициите в АМС. На 2 март 1987 г. Крайслер изкупува дяла на Рено в АМС, както и останалите акции, за 1.1 милиарда долара. Преговорите са улеснени от факта, че вече съществува договор между АМС и Крайслер, по силата на който в завода на АМС в Кеноуша се сглобяват модели на Крайслер, защото капацитите на фабриките на Крайслер не са достатъчни да смогнат на голямото търсене на тези модели.<ref>[http://wardsautoworld.com/ar/auto_lee_iacocca_knew/index.html Lee Iacocca as I knew him; he was certainly the right man at the right time...]</ref> Всъщност [[Лий Якока]], главен изпълнителен директор на Крайслер, се интересува главно от печелившата марка Jeep, и особено от намиращия се по това време още във фада разработка модел [[Джип Гранд Чероки|Гранд Чероки]]. Освен Jeep обаче Якока се сдобива и с току-що модернизирани заводи, развита дилърска мрежа и многожество талантливи служители на АМС.<ref>[http://wardsautoworld.com/ar/auto_daimlerchrysler_ifs/index.html DaimlerChrysler: The 'What Ifs?']</ref> През 1987 г. е създадено поделението [[Jeep-Eagle]], което освен моделите на Jeep, в първите години на съществуването си продава под марката Ийгъл и разработените от АМС-Рено [[Ийгъл Медальон|Медальон]] и [[Ийгъл Премиър|Премиър]].

* [[Джордж У. Ромни]], 1954 - – 1962

* [[Рой Ейбъртни]], 1962 - – 1967

* [[Рой Д. Чаплин младши]], 1967 - – 1977

* [[Джералд С. Майърс]], 1977 - – 1982

* [[У. Пол Типет младши]], 1982 - – 1985

* [[Пиер Семерена]], 1985 - – 1987

[[Файл:1958 Ambassador 4-d hardtop wagon 1.JPG|thumb|230px|Рамблър АмбасадорAmbassador комби (1958)]]

[[Файл:AMC Hornets in Kenosha Wisconsin.JPG|thumb|230px|АМС ХорнетHornets седан (1971) и комби (1972)]]

[[Файл:1974 AMC Javelin AMX black front.JPG|thumb|230px|АМС ДжавелинJavelin (1974)]]

* [[Неш Амбасадор]] (1955- – 1957)

* [[Неш Метрополитън]] (1955- – 1962)

* [[Неш Рамблър|Неш Рамблър/Хъдсън Рамблър]] (1955- – 1956)

* [[Неш Стейтсмън]] (1955- – 1956)

* [[Хъдсън Хорнет]] (1955- – 1957)

* [[Хъдсън Уасп]] (1955- – 1956)

* [[Рамблър Ребел]] (1957- – 1960)

* [[Рамблър Сикс]] (1957- – 1960)

* [[Рамблър Амбасадор]] (1958- – 1964)

* [[Рамблър Амеръкън|Рамблър Америкън/АМС Рамблър]] (1958- – 1974)

* [[Рамблър Класик]] (1961- – 1966)

* [[Рамблър Марлин|Рамблър Марлин/АМС Марлин]] (1965- – 1967)

* [[Рамблър Ребел/АМС Ребел]] (1967- – 1970)

* [[АМС АМХ]] (1968- – 1970)

* [[АМС Джавелин]] (1968- – 1974)

* [[АМС Гремлин]] (1970- – 1978)

* [[АМС Хорнет]] (1970- – 1977)

* [[АМС Матадор]] (1971- – 1978)

* [[АМС Пейсър]] (1975- – 1980)

* [[АМС Конкорд]] (1978- – 1983)

* [[АМС Спирит]] (1979- – 1983)

* [[АМС Ийгъл]] (1980- – 1987)

* [[Рено Алайънс]] (1983- – 1987)

* [[Рено Енкор]] (1984- – 1987)