Чучер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б) |
|||
Ред 32:
Цялото християнско население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 116-117.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 1 човек от Чучер е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.</ref>
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
| |||