Чучер

селище в Северна Македония

Чучер (на македонска литературна норма: Чучер Сандево) е село в Северна Македония, център на община Чучер (Чучер Сандево).

Чучер
Чучер Сандево
— село —
Знаме
      
Герб
42.0975° с. ш. 21.3877° и. д.
Чучер
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаЧучер
Географска областЦърногория
Надм. височина447 m
Население290[1] души (2021)
Пощенски код1011
МПС кодSK
Чучер в Общомедия

География

редактиране

Чучер е разположено в областта Църногория – югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 15 километра северно от столицата Скопие.

 
Събор в Чучер (преди 1920)

На 3 km югозападно над Чучер е античната крепост Давина кула.[2]

В края на XIX век Чучер е българско село в Скопска каза на Османската империя. Храмът „Света Троица“ е от 1856 година. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година („Македония. Етнография и статистика“) Чучер е село, населявано от 360 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 75 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689 – 1739 година.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Чучер е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чучер (Čučer) като сръбско село.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Чучер като българско село.[9]

През Втората световна война в селото е създаден първият нелегален Народоосвободителен комитет във Вардарска Македония, а от него са набирани бойци и доставяно въоръжение на Първия скопски партизански отряд.[10] След края на войната към името на селото е добавено Сандево в чест на родения в Чучер комунистически партизанин Александър Урдаревски, известен с прякора си Санде. Преди това обаче по времето на войната се случва сливането на селото Чучер с новосъздаденото в непосредственна близост до него селище Сандево.[11]

Според преброяването от 2002 година Чучер има 299 жители,[12] а според последното преброяване от 2021 година – 290 жители.[1]

Националност Всичко
северномакедонци 107
албанци ?
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 134
бошняци 0
няма данни[13] 41
други 8

Забележителности

редактиране

Между селата Чучер и Баняне е разположена средновековната църква „Свети Никита“, строена около 1307 – 1308 година, в която има стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите, рисувани около 1320 г.[14]

Личности

редактиране
Родени в Чучер
  1. а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 15 май 2024. (на македонска литературна норма)
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 309.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  8. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 203.
  11. РОДНОКРАЈСКИ ЗАПИС // web.archive.org. 4 март 2016. Архивиран от оригинала на 2015-04-14. Посетен на 15 май 2024.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  13. Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
  14. Ivan Bentchev. The restoration of the wall-paintings in the Church of St. Nikita at Čučer/Macedonia in 1483–1484