Разлика между версии на „Венецианска република“

+ш без източници
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 3x А|А(Б))
(+ш без източници)
{{без източници|19:43, 6 януари 2017 (UTC)}}
[[Файл:Flag of Most Serene Republic of Venice.svg|мини|Знаме на Републиката на Свети Марко]]
[[File:Republic of Venice 1796.png|220px|thumb|Разположение на Венецианската република (в зелено), тя има свои владения и в Средиземно и Черно море]]
 
== История ==
 
=== Раждане на Републиката ===
[[Хуни]]те, водени от [[Атила]] през [[452]] година, разрушават римския град [[Аквилея]]. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища – [[Градо]], [[Хераклея]], [[Маламоко]] и др.
 
След падането на [[Римска империя|Западната Римска империя]], тези земи попадат под владичеството на [[остготи]]те, [[Византийска империя|Византия]] и др. При войните с [[лангобарди]]те възниква необходимостта от общо управление и през [[697]] година жителите избират [[Паоло Лучо Анафесто]] пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла "[[ипат]]", чиито латински еквивалент е "[[дук]]". С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните [[Венеция]] и [[Генуа]] титла "[[дож]]".
 
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През [[742]] година е преместено в Маламоко, а през [[810]] година е преместено на необитаемия дотогава остров [[Риалто]], на който след това изниква град [[Венеция]].
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против [[нормани]]те и [[сарацини]]те, както и срещу славянските пирати от [[Пагания]] на източния бряг на [[Адриатическо море]].
 
=== Разцвет на Републиката ===
Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато [[дож]]ът [[Енрико Дандоло]] (Enrico Dandolo) със съдействието на френските [[кръстоносци]] завладява [[Константинопол]] през [[1204]] година и при разделянето на [[Византия]] на Венеция са дадени три осми от империята и остров [[Крит]]. Венеция не успява да попречи на падането на [[Латинска империя|Латинската империя]] през [[1261]] година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от [[1256]] година започва продължителна война между Венеция и [[Генуа]], част от [[венецианско-генуезки войни|венецианско-генуезките войни]], която се води с променлив успех.
 
[[аристокрация|Аристократическо]]-[[олигархия|олигархическото]] устройство на републиката през [[1297]] година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож [[Пиетро Градениго]] на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в състава на която влизат само записаните в Златната книга фамилии.
 
=== Залез ===
Краят на републиката настъпва през [[1797]] г., когато войските на [[Наполеон Бонапарт]] нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между [[Франция]] и [[Австрия]].