Ханс Кристиан Оерстед: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Живот |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
}}
'''Ханс Кристиан Оерстед''' ({{lang-da|Hans Christian Ørsted}}, правилно произношение '''Йорстед''') е един от най-изявените [[учен]]и на [[19 век]], който изиграва решаваща роля в разбирането на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]]. През [[1820]] г. той наблюдава, че стрелката на [[компас]] се отклонява от магнитния [[северен полюс]], когато наблизо се включва и изключва [[електрически ток]] в [[проводник]]. Това показва, че [[електричество]]то и магнетизма са свързани явления, откритие, което полага основите на теорията на електромагнетизма и изследванията, които по-късно създават технологии като [[електродвигател]]ите, [[радио]]то, и [[телевизия]]та. Единицата от системата [[CGS]] за интензитет (напрегнатост) на магнитното поле
== Живот ==
Ред 44:
Ханс Кристиян Оерстед демонстирал топлинните ефекти на [[стълб на Волта]] (първият [[галваничен елемент]]), когато забелязал, че стрелката на компаса, който стоял до него, се отклонила от север. Това се получавало всеки път, когато използвал стълба на Волта. Това го довело до заключението, че електрическият ток създава [[магнитно поле]]. Това било раждането на електромагнетизма.
Той сам разказва как един ден през април, докато обмислял лекция за електричеството и магнетизма, в която щял да използва нова електрическа батерия, му хрумнало, че както [[светлина]] и [[топлина]] се излъчват от всичките страни на проводник, по който тече ток, така е възможно да се разпространяват и магнитни сили. Решил да изследва това, като свързал с тънка [[платина|платинена]] жичка изводите на батерията, за да се загрее под влияние на тока. Жичката била поставена в направление север-юг, успоредно на стоящата под нея стрелка на малък компас. Нямало време да изпробва теорията си преди лекцията, но по време на лекцията той толкова се убедил в правилността на идеята си, че веднага провел експеримента и открил, че стрелката се отклонила, че се отклонявала в обратната посока при обръщане посоката на тока и че нямало ефект, когато стрелката била държана под определени ъгли спрямо жичката.
[[Файл:17. Естердов експеримент.ogg|мини|Видео демонстрация на експеримента с компаса.]]
Понеже ефектът бил съвсем слаб, защото такъв бил и токът, той отложил по-нататъшните изследвания за три месеца, за да може да има повече време да изследва явлението. По-късно, през юли, започнал много разширено изучаване, което довело до доклад (на [[латински език|латински]]!), който бързо бил преведен на основните езици във водещите научни списания.
Line 52 ⟶ 53:
Откриването на магнитното действие на електрическия ток през 1820 г. веднага било отбелязано като епохален напредък, но Оерстед оставил по-нататъшната работа върху електромагнетизма на други. [[Андре-Мари Ампер]] веднага повторил експеримента на Оерстед и съставил математически формули. Оерстед също открил, че не само магнитна стрелка се отклонява от тока, но и че проводник с ток също се отклонява в магнитно поле. С това той полага основите за създаването на [[електрически двигател|електрическия двигател]].
Освен по електромагнетизма, той е работил в областта на свиваемостта на [[газ]]овете и [[течност]]ите и [[диамагнетизъм|диамагнетизма]]. Оерстед има значителен принос в областта на химията с откриването на [[пиперин]]а (1820 г.), една от лютивите съставки на [[Пипер (растение)|пипер]]а, също и получаването на [[алуминий|алуминия]] през [[1825]] г.
== Единицата оерстед ==
Line 61 ⟶ 62:
== Източник ==
{{commons|Hans Christian Ørsted}}
[http://chem.ch.huji.ac.il/~eugeniik/history/oersted.htm Hans Christian Ørsted] с разрешението на автора Prof. Eugenii Katz, превод
{{СОРТКАТ:Оерстед, Ханс Кристиян}}
| |||