|
==Биография==
Тзавелла е роден в [[костурско]]то село [[Руля]], Гърция, през 1934 година. Баща му е от видния [[Сулиоти|сулиотски]] клан [[Тзавеллас]], който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на [[Али паша Янински]]. Към рода принадлежат национални гръцки герои като [[Ламброс Тзавеллас]], [[Фотос Тзавеллас]] и [[Кицос Тзавеллас]] (вж. статията за клана Тзавеллас). Майка му е от рода на войводата [[Илия Дигала]]. По време на Гражданската война в Гърция презв [[1948]] г. като част от т.нар. "''педомазома"'' (на гр.гръцки ''παιδομάζωμα"'') е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като [[деца бежанци|дете бежанец]] и заминава за град [[Ружнава]], [[Словакия]]. Израства като юноша в Чехословакия (1984 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в [[Бърно]], а в [[1954]] година с помощта на Червения кръст заминава за [[Торонто]], [[Канада]], където сътрудничи на вестниците "Ново„Ново време"време“, "Български„Български глас"глас“ и "Народна„Народна воля"воля“. В Канада е основоположник на радипрограмата "Македонски„Македонски радиочас"радиочас“, която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник "Македонски„Македонски живот"живот“. Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - Режисура в [[Ню Йорк]].<ref>Петров, Здравко. Послеслов към "Басни„Басни в диалози"диалози“ на Хр. Тзавелла, София 1990, сстр. 233</ref>. В съдружие държи ресторант в Торонто.<ref>Ние, македонците, сме лицето на трагедията. Интервю на Валентина Петкова с Христофор и Елена Тзавелла, в. Труд, 26.02.1999, сстр. 9</ref>.
През [[1964]] година се установява в България и завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет]] "Климент„Климент Охридски"Охридски“. Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия "Кирил„Кирил и Методий"Методий“. От [[1980]] година завежда "Направление„Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ"народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1 200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.
Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени "Спомените на „[[Анастас Лозанчев]], член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает"вилает“, 2007, "Дневник„Дневник на костурския войвода [[Лазар Киселинчев]]"“, както и биографична книга за живота на свещеноиконом [[Търпо Поповски]] - "Кръстникът„Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски"Поповски“, 2003. Автор е на книгите “Глаголици”„Глаголици“ и “Кирилици”„Кирилици“, написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома "Образът„Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония"Македония“, 2009 и др.
През 80-те години на миналия век е автор и водещ на телевизионната поредица "Потомците„Потомците разказват"разказват“ по БНТ.
Полиглот, твори на гръцки, словашки, чешки, английски и български език.
|
