Франкска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м без най-великата |
местя пасаж от История на Франция |
||
Ред 3:
'''Франкската империя''' ({{lang-la|Imperium Francorum}}), '''Франкия''', '''Франкско кралство''' (на латински: ''Regnum Francorum'', ''Кралство на франките'') представлява територия, населена и управлявана от [[франки]]те от III. до X. [[век]]. Чрез почти неспирните военни кампании на [[Карл Мартел]], [[Пипин III]] и [[Карл Велики]] – [[баща]], [[син]], внук [[Каролинги]] – най-голямата [[експанзия]] на Франкската империя продължава до началото на IX век.
[[Картинка:Frankish empire.jpg|thumb|250px|Right|Карта на Франкската империя – териториално разширение от 481 до 814 г.]]
[[Франки]]те са един от [[Германи|германските народи]], чиято прародина е [[Скандинавия]]. Подобно на келтите, и [[германи]]те преживяват демографски взрив, в резултат на който започват да се разселват. От VIII до I век пр. Хр. те заемат цяла Северна Европа, изтиквайки [[келти]]те на юг. Още през 109 г. германските народи [[кимври]] и [[тевтони]] нахлуват в Римската република, засягайки и галите. В следващия век [[германи]]те плътно стигат до римската граница. През 9 г. сл. Хр. те нанасят пълно поражение на римляните в '''Тевтобургската гора'''. Въпреки това отбраната на империята остава ефективна чак до IV век, когато множество народи успяват да преминат границата и започват да се заселват на римска територия. Те приемат римската власт и се съгласяват да служат като гранична сила в защита на империята. Такива германски племена римляните наричат [[федерати]].
До IV век [[франки]]те живеят на североизток от Рейн. Тогава те неудържимо нахлуват на югозапад през границата и също стават [[федерати]] (около 355 г). Съществуват два племенни съюза на франките – [[Салически франки|салически]], който минава на римска територия, и [[Рипуарски франки|рипуарски]], който остава отвъд [[Рейн]]. След 425 г. салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия на [[хуни]]те. Като федерати те подкрепят големия римски пълководец [[Аеций]] в битката му с хунския владетел [[Атила]] при [[Битка на Каталаунските поля|Каталаунските поля]] през 451 г. След смъртта на Атила през 453 и на Аеций през 454 г. няма кой да спре тяхното настъпление. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките – Меровех. Вероятно той е ръководел примитивна държава и е носел типичната германска титла [[крал]]. Така че може да се приеме, че от 451 г. съществува Франкската, респективно Френската държава със столица Турне.
[[Картинка:Clovis crop.jpg|200px|ляво|рамка|Покръстването на Хлодвиг (496 г.)]]
Династията на [[Меровинги]]те (451 – 751 г.) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител е [[Хлодвиг I]] (наричан от французите Кловис), крал от 482 до 511 г. През 486 г. той разбива държавата на Сиагрий – виден римлянин, който се опитва да създаде около Париж последна крепост на римската цивилизация. През 496 г. Хлодвиг приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага [[християнство]]то над всички франки. Следват победи над алеманите и бургундите, но най-значителната победа на Хлодвиг е над [[вестготи]]те при '''Поатие''' (или Вуе) през 507 г. Чрез нея той ликвидира [[Тулузко кралство|Тулузкото кралство]] на [[вестготи]]те, които се оттеглят на Пиренейския полуостров, и завладява южна Галия ([[Аквитания]]). Едва след този епизод Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа.
След смъртта на Хлодвиг кралството бива поделено между синовете му, но те продължават да го разширяват със силната си армия (Тюрингия 531 г., Бургундия 532 г., Прованс 537 г.). Опитът за обединение при Хлотар I е неуспешен и след смъртта му през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави: Австразия на север със столица [[Реймс]], Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица [[Бордо]] и [[Бургундия]] на югоизток със столица [[Орлеан]]. От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват. Властта в техните държави се поема от всесилни министри, наречени [[майордом]]и. Постепенно между майордомите се разгаря съперничество. Майордомът на Австразия Пипин II от Херистал (679 – 714) успява да сложи под властта си и Неустрия и Бургундия след победата си при Тертри през 687 г. Така той обединява кралството, въпреки че съществуват няколко крале. Неговият син [[Карл Мартел]] (714 – 741) продължава завоевателната политика, а през 732 г. успешно отблъсква нашествието на маврите в [[битката при Поатие]]. Той действа като истински владетел, макар че не посмява да посегне върху формалната власт в страната. Преди смъртта си разделя кралството между синовете си. От тях Пипин III се оказва по-находчив и надделява. Най-важното събитие при управлението му (741 – 768) е свалянето на последните Меровинги през 751 г. и самообявяването му за крал. Той поставя началото на новата династия на [[Каролинги]]те (от името на Карл Мартел).
Синът на Пипин III е [[Карл Велики]] (768 – 814), най-могъщият владетел на франките. Той води серия завоевателни войни със саксонците (772 – 804), [[лангобарди]]те (774), [[славяни]]те (789 – 812), баварците (788) и [[авари]]те (791 – 802). В резултат при смъртта му Франкската държава се простира от [[Атлантическия океан]] и Ла Манш до Рим, [[Елба]] и Панония. Извън властта му остава само полуостров [[Бретан]], където се оттегля част от галите. На юг в Испания и на изток в Каринтия, Австрия, Дания и Чехия са създадени особени гранични области, наречени '''марки'''. Държавата е разделена на малки административни единици '''графства''', около 230 на брой. Графовете имат съдебни и административни функции, а само управителите на марките имат и военни функции. Най-големият успех на Карл Велики е коронясването му за [[император]] от папа '''Лъв III''' на 25 декември 800 г. [[Византия]], другата империя в Европа, признава тази титла, макар и с някои уговорки, с договора от Аахен през 812 г. – една от столиците на Франкската империя.
[[Категория:История на Германия]]
| |||