Франкска империя: Разлика между версии

[[Картинка:Franks expansion.gif|300px|мини|Експанзията на Франкската империя през годините.]]

 

 

До IV век [[франки]]те живеят на североизток от Рейн. Тогава те неудържимо нахлуват на югозапад през границата и също стават [[федерати]] (около 355 г). Съществуват два племенни съюза на франките – [[Салически франки|салически]], който минава на римска територия, и [[Рипуарски франки|рипуарски]], който остава отвъд [[Рейн]]. След 425 г. салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия на [[хуни]]те. Като федерати те подкрепят големия римски пълководец [[Аеций]] в битката му с хунския владетел [[Атила]] при [[Битка на Каталаунските поля|Каталаунските поля]] през 451 г. След смъртта на Атила през 453 и на Аеций през 454 г. няма кой да спре тяхното настъпление. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките – Меровех. Вероятно той е ръководел примитивна държава и е носел типичната германска титла [[крал]]. Така че може да се приеме, че от 451 г. съществува Франкската, респективно Френската държава със столица Турне.

 

Династията на [[Меровинги]]те (451 – 751 г.) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител е [[Хлодвиг I]] (наричан от французите Кловис), крал от 482 до 511 г. През 486 г. той разбива държавата на Сиагрий – виден римлянин, който се опитва да създаде около Париж последна крепост на римската цивилизация. През 496 г. Хлодвиг приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага [[християнство]]то над всички франки. Следват победи над алеманите и бургундите, но най-значителната победа на Хлодвиг е над [[вестготи]]те при '''Поатие''' (или Вуе) през 507 г. Чрез нея той ликвидира [[Тулузко кралство|Тулузкото кралство]] на [[вестготи]]те, които се оттеглят на Пиренейския полуостров, и завладява южна Галия ([[Аквитания]]). Едва след този епизод Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа.

След смъртта на Хлодвиг кралството бива поделено между синовете му, но те продължават да го разширяват със силната си армия (Тюрингия 531 г., Бургундия 532 г., Прованс 537 г.). Опитът за обединение при Хлотар I е неуспешен и след смъртта му през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави: Австразия на север със столица [[Реймс]], Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица [[Бордо]] и [[Бургундия]] на югоизток със столица [[Орлеан]]. От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват. Властта в техните държави се поема от всесилни министри, наречени [[майордом]]и. Постепенно между майордомите се разгаря съперничество. Майордомът на Австразия Пипин II от Херистал (679 – 714) успява да сложи под властта си и Неустрия и Бургундия след победата си при Тертри през 687 г. Така той обединява кралството, въпреки че съществуват няколко крале. Неговият син [[Карл Мартел]] (714 – 741) продължава завоевателната политика, а през 732 г. успешно отблъсква нашествието на маврите в [[битката при Поатие]]. Той действа като истински владетел, макар че не посмява да посегне върху формалната власт в страната. Преди смъртта си разделя кралството между синовете си. От тях Пипин III се оказва по-находчив и надделява. Най-важното събитие при управлението му (741 – 768) е свалянето на последните Меровинги през 751 г. и самообявяването му за крал. Той поставя началото на новата династия на [[Каролинги]]те (от името на Карл Мартел).

 

 

[[Категория:История на Германия]]