Книжовен език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Книжовният (литературният) език''' е кодифицирана (тоест с [[правен]], юридически или квази-правен статус) разновидност на [[Език (лингвистика)|език]]а, за разлика от наречията, [[диалект]]ите, [[говор]]ите, [[жаргон]]а и т.н. Това е езикова форма, която се смята за правилна и за това е преподавана например в [[училища]]та и се използва за водене на делата на държавата, предприятията и други организации. Това е също високата и официална разновидност на езика. Книжовният / литературният език са нормативни както по отношение на писмената, така и на устната реч.
 
== Дефиниция ==
Наименованията "книжовен"„книжовен“/"литературен" език на [[Български език|български]] за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования "стандартен"„стандартен“ и/или "литературен" език (виж по-долу Етимология и Терминология).
 
Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в [[държава]]та, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със [[закон]] или друг [[нормативен акт]] може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя – не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. [[Съдилище|Съдилищата]] и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В [[училища]]та се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. [[Вестник|Вестници]]те, [[радио]]то и [[телевизия]]та се стремят да използват книжовен език.
Наименованията "книжовен"/"литературен" език на [[Български език|български]] за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования "стандартен" и/или "литературен" език (виж по-долу Етимология и Терминология).
 
Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в [[държава]]та, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със [[закон]] или друг [[нормативен акт]] може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя — не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. [[Съдилище|Съдилищата]] и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В [[училища]]та се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. [[Вестник|Вестници]]те, [[радио]]то и [[телевизия]]та се стремят да използват книжовен език.
 
Всеки книжовен език притежава:
Line 20 ⟶ 19:
Езикови форми, които не съответстват на нормите на книжовния език, се приемат за неправилни. Останалите езикови форми от своя страна могат да се разделят на препоръчвани и непрепоръчвани.
 
== Особености ==
Само книжовният език съществува и е кодифициран в устна и [[писмена форма]], и може да обслужва всички сфери и ситуации на общуването: публична и частна, официална и неофициална. <ref>д-р Маргарита Димитрова, [http://www.belb.net/personal/dimitrova_m/obrazovanie%20i%20KE.pdf Училищното образование и книжовният български език]</ref>
 
== Етимология ==
Книжовен (литературен) език - – това понятийно определение е ефективно за [[българския език]]. Наименованието "книжовен"„книжовен“ [[етимологично]] най-вероятно се дължи на традициите на българските книжовни школи, например [[Търновска книжовна школа]], които са оказали влияние върху развитието на писмения и официален, на литературата, както и делови български език, докато понятието за "литературен"„литературен“, като синоним на книжовен е повлияно от немското и руско [[езикознание]].
 
== Терминология ==
Книжовен (литературен) език - това понятийно определение е ефективно за [[българския език]]. Наименованието "книжовен" [[етимологично]] най-вероятно се дължи на традициите на българските книжовни школи, например [[Търновска книжовна школа]], които са оказали влияние върху развитието на писмения и официален, на литературата, както и делови български език, докато понятието за "литературен", като синоним на книжовен е повлияно от немското и руско [[езикознание]].
Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за [[английски]]я разграничението "книжовен"„книжовен“/"некнижовен" не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия - – например Лондонски, език на английската кралица (''queens language'') и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език - – в България книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английски се дължи на факта, че той е '''плурицентричен език''', за разлика от български. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]], такива езици са още френски и холандски и испански език. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици, какъвто е българският, притежават единен стандарт - – такива езици са италиански, датски и полски.
 
На други езици преводен, отговарящ на понятието книжовен/литературен език в българското езикознание, е терминът "стандартен„стандартен език"език“ или "стандартизиран„стандартизиран език"език“ ([[английски]]: ''standard language'', [[немски]]: ''Standardsprache'', испански: ''lengua estándar'', [[хърватски]]: ''standardni jezik''), на английски също и допълнителното понятие ''стандартизиран диалект'' (тоест на английски някои "високи"„високи“ локални или социални наречия може да функционират в някои разновидности като висока форма на езика).
==Терминология==
Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за [[английски]]я разграничението "книжовен"/"некнижовен" не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия - например Лондонски, език на английската кралица (''queens language'') и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език - в България книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английски се дължи на факта, че той е '''плурицентричен език''', за разлика от български. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]], такива езици са още френски и холандски и испански език. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици, какъвто е българският, притежават единен стандарт - такива езици са италиански, датски и полски.
 
В същото време "литературен„литературен език"език“ (без да има понятие за "стандартен"„стандартен“ език) е единично понятие, употребявано за кодифицираните форми на езика в руското езикознание (''литературный язык''), съответно украинско (''літературна мова''), полско (''język literacki''), докато в немски например (съответно ''Schriftsprache'') има смисъла на писмен и кодифициран език, но е също и синоним на "стандартен„стандартен език"език“ (на ''Standardsprache''), като означава и престижен език, за разлика от тези примери в английски, например, литературният език (''literary language'') e основно език на литературното писане и не функционира еднозачно като синоним на стандартен (''standart'') език.
На други езици преводен, отговарящ на понятието книжовен/литературен език в българското езикознание, е терминът "стандартен език" или "стандартизиран език" ([[английски]]: ''standard language'', [[немски]]: ''Standardsprache'', испански: ''lengua estándar'', [[хърватски]]: ''standardni jezik''), на английски също и допълнителното понятие ''стандартизиран диалект'' (тоест на английски някои "високи" локални или социални наречия може да функционират в някои разновидности като висока форма на езика).
 
== Книжовни езици ==
В същото време "литературен език" (без да има понятие за "стандартен" език) е единично понятие, употребявано за кодифицираните форми на езика в руското езикознание (''литературный язык''), съответно украинско (''літературна мова''), полско (''język literacki''), докато в немски например (съответно ''Schriftsprache'') има смисъла на писмен и кодифициран език, но е също и синоним на "стандартен език" (на ''Standardsprache''), като означава и престижен език, за разлика от тези примери в английски, например, литературният език (''literary language'') e основно език на литературното писане и не функционира еднозачно като синоним на стандартен (''standart'') език.
 
==Книжовни езици==
Обикновено, макар не винаги, книжовният език е базиран на езика, говорен в столицата на една държава. Този език се преподава и на чужденците, изучаващи езика. Например:
 
* [[френски език]] – - "[[париж]]ки френски"френски“
* [[немски език]] – -„стандартен "стандартен немски"немски“, базиран на долнонемски диалект
* [[китайски език]] - – [[мандарински китайски]]
 
===Произход и развитие===
 
=== Произход и развитие ===
Книжовният език може да бъде формиран на базата на конкретен [[диалект]] или диалектна група. Но дори и когато е базиран на един конкретен диалект той не съвпада напълно с него, тъй като постепенно се обогатява, разнообразява и доизгражда чрез думи от международната лексика, думи от чужди езици, както и думи от другите диалекти (основно чрез консолидирането им в книжовната норма през литературната им употреба). Тоест книжовният език придобива по-голям [[лексика|лексикален състав]] от диалекта/диалектите, от които произхожда, особено терминологичен, и почти винаги книжовният език има конкретни и постулирани [[граматика|граматични]] правила, които трябва да се спазват.
 
== Чуждоезиково обучение ==
Под изучаване на даден чужд език, обикновено се има предвид, че се изучава съответния книжовен език, а не системата му от диалекти, тоест преподаваният в курсове и учебници език за чужденци е книжовният език. Това е така в повечето от случаите, освен когато [[езиковед]] е специфично заинтересован от диалектите на даден език и ги изучава, независимо дали от техни записани форми (и с изследвания върху тях) или в техния говорен вариант.
 
== Българският книжовен език ==
''Виж още [[Български книжовен език]].''
 
[[Български език|Новобългарският книжовен език]] се е стабилизирал през десетилетието [[1860-те|1860–18701860 – 1870]]. Преди този период новобългарската книжнина е притежавала значително диалектно многообразие.
 
== Диалекти в български ==
''Основна статия [[Български диалекти]].''
 
Според изговора на променливото "я"„я“ съвременният български език се дели на две големи говорни групи: източна и западна. В западните говори променливото "я"„я“ винаги се произнася като "е"„е“, докато в източните то се произнася най-често като "е"„е“, а в определен брой случаи като "я"„я“. В самите източни говори "якането"„якането“ не е еднакво застъпено. В едни говори като североизточните, то е по-ограничено, а в други говори, като югоизточните, то е пълно. По отношение на я/е, българският книжовен език се води по североизточните говори, като прави известни отстъпки на западните говори.
 
== Източници ==
<references/>
 
== Виж още ==
* [[Официален език]]
* [[Ортография]]
Line 71 ⟶ 68:
== Библиография ==
* ''Проблеми на българската книжовна реч'', сб., съст. проф. [[Любомир Андрейчин]], изд. Наука и изкуство, София, 1974
* [[Стойко Стойков]], ''Литературен език и диалекти.'' – Известия на Института по български език, 2, 1952, 129- – 171; В: Помагало към лекциите и упражненията по Увод в езикознанието. София, 1955, 139- – 151
 
[[Категория:Език]]