Дубровнишки говор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Дубровнишкият диалект''' е най-слабо разпространения днешен [[хърватски]] говор. Разпространен е по [[дубровнишко крайбрежие|дубровнишкото крайбрежие]].
 
Този диалект се говори изключително в т.нар. [[сръбско поморие]] - – около [[Дубровник]]. Според [[Далибор Брозович]] това е [[говор]], т.е. субдиалект, а не [[диалект]] на хърватския, и въобще [[Хърватски език|хърватския език]]. Разпространен е от [[Янина (Далмация)|Янина]] в [[Далмация]] до хърватската граница с [[Черна гора]] досами [[Которски залив|Которския залив]]. Класифициран е като [[Йекавски изговор|йекавски младощокавски изговор]] (млад ще рече нововъзникнал) в най-южната част на т.нар. [[млад икавски диалект]]. Сред него са доста разпространени [[Чакавско наречие|чакавизмите]] и [[Икавски изговор|икавизмите]].
 
При и за формирането му роля е изиграла [[Дубровнишка република|Дубровнишката република]] със своя [[далматински език]]. Също така върху говора има венецианско и немско езиково влияние. В този смисъл, този говор представлява особен интерес за [[диалектология|диалектолозите]]. Също така хърватската диалектология го разглежда в исторически аспект във връзка с [[източнобосненски говор|източнобосненския старощокавски говор]] и т.нар. западнощокавски босненски и хърватски говори, разпространени по долното течение на [[Неретва]] и т.нар. [[Макарска ривиера]] в рамките на младия икавски диалект. Хърватската диалектология разглежда всички тези говори в Западна [[Босна и Херцеговина]] като хърватски, понеже преди османското завоюване на тези земи тук не е имало [[сърби]] и [[бошняци]], а те са били разселвани след 16 век по цялото протежение на [[военна граница|военната граница]].
Ред 17:
* [[Червена Хърватия]]
 
[[Категория:Хърватски езикДиалекти]]
[[Категория:СръбскиСърбохърватски език]]
[[Категория:Далмация]]
[[Категория:Култура в Дубровник|говор]]
[[Категория:Сръбско поморие]]