Косовско-моравски говор: Разлика между версии

{{legend||1. розово и светло червено - – [[Динарски планини|динарски]] тип и старо население}}

{{legend||2. светло зелено - – преселници от [[Косово]], [[Метохия]] и [[Призрен]]ско}}

{{legend||3. светло жълто - – преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}

{{legend||4. синьо - – [[Тимок|томошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}

{{legend||5. тъмно червено - – [[Шопи|шопско]] или [[торлаци|торлашко]] население}}

{{legend||6. черни точки - – сръбски преселници оттатък [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] - – от [[Войводина]] основно}}

{{legend||7. сиво - – [[власи]] - – виж и [[власи в Сърбия]]}}

'''Косовско-моравският говор''' или '''косовско-ресавският говор''', среща се и като '''косово-моравски говор''' или '''косово-ресавски говор''', също и като '''левачки говор''', е крайно западно [[наречие]] на [[български език|българския език]]. Наречието е най-често определяно (класифицирано) като [[преходни говори|преходен говор]] между български и [[сръбски]], но по своите основни и съществени характеристики от [[фонетика|фонетично]], [[морфология|морфологично]], [[синтаксис|синтактично]], [[суфикс]]ично и [[слово|словно]] естество ([[речник]]ов [[фонд]]), наречието е българско, и е част от българската езикова територия. <ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 - – 1917 година|year= 1917/1918 |publisher= Държавна печатница, София}}</ref><ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Произход, име и език на моравците|year= 1918 |publisher= Държавна печатница, София, 84 стр.}}</ref><ref>{{cite book |last= Институт |first= за български език |authorlink= Институт за български език |title= Единството на българския език в миналото и днес |year= 1978 |publisher= БАН }}</ref><ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= История на българския език |year= 1919- – 1937 |publisher= Том I-III }}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров |year= 1898 |publisher= Български преглед, година V, книга I, стр. 121- – 127}}</ref>

Името си наречието носи по [[география|географски]] причини - – предава най-съществените [[топоним]]ични характеристики на [[територия]]та която обема. Това е днешно [[Косово]] и река [[Морава (река)|Морава]], ведно с най-значимия десен приток на реката - – [[Ресава]], поради което понякога наречието е наричано също ''Косовско-ресавски говор''. Чрез името си наречието се отграничава от [[Призренско-тимошки говор|Призренско-тимошкия говор]] на юг и изток от него. Наречието е определяно и като ''Левачки говор'', заради езиковия обхват на региона на [[Левач]] в северозападния край на долноморавската котловина в [[Поморавски окръг|Поморавския окръг]] на днешна Сърбия.

След обявяване [[независимост]]та на [[Косово]], наречието във връзка с географското си определяне, отново придобива регионално название ''моравски, ресавски или левачки говор''. Географски, наречието заема и част от южен [[Банат]] - – района на [[Бела църква (Войводина)|Бела църква]], [[Вършац]], [[Ковин]], [[Панчево]], но [[Павле Ивич]] отделя този "северен„северен говор"говор“ в отделно наречие назовавано [[смедеревско-вършецки говор]]и.

Говорната територия на наречието обхваща цялата територия на днешно [[Косово]] (с изключение на [[Северно Косово]]), както [[Поморавие]]то и [[Подунавие]]то от [[Източна Сърбия]]. По отношение на западната и северна граница на наречието има малки отлики у сръбските [[езиковед]]и, но те са несъществени. Западната и северната граница на наречието според [[Далибор Брозович]], преминава на територията на днешна [[Сърбия]] западно от [[Ибър (река)|Ибър]], след което се прехвърля по [[било]]то на [[Гледачки планини|Гледачките планини]], като обхваща цялата долноморавската котловина покрай Белград с по-голямата част от територията на [[Южнобанатски окръг]]. [[Павле Ивич]] е на мнението на Далибор Брозович за западната и северна граница на наречието, но отделя областта около [[Белград]] и [[Банат]]ската територия в отделно наречие - – като обособен [[Смедеревско-вършецки говор]]. [[Александър Белич]] слага западната граница на наречието по река Ибър, като изключва от говорното пространство на косовско-моравското наречие, района на Белград и Банат. За сръбските езиковеди косовско-моравския говор е т.нар. ''старощокавски сръбски диалект'', независимо от обстоятелството, че езиковата територия на наречието се намира южно от южното [[йекавско наречие]] ([[Зетско-южносанджакски говор]]), и източно от източното [[екавско наречие]] ([[Шумадийско-войводински говор]]) на [[сръбски език|сръбския език]], и че [[логика]]та отрича преминаването на аналитичен в синтетичен говор (вярно е обратното: [[Език (езикознание)|езици]]те се развиват от синтетични в аналитични чрез отпадане на [[падеж]]ните форми).

Първият български езиковед който обстойно изследва Косовско-моравското наречие е [[Кръстьо Мисирков]]. Следствие от езиковедското проучване, излиза през [[1898]] година студията му озаглавена ''"Значението„Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров"полуостров“'' [http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html]. Преди Мисирковата студия излиза в [[Периодично списание]] изследване на косовско-моравския говор от [[Александър Теодоров-Балан]] озаглавено ''"Западните„Западните български говори"говори“'' (през [[1886]] в кн. XIX-XX, стр. 146- – 213), а след това през [[1905]] и изследването от [[Стефан Младенов]] ''"За„За пограничните говори в Източна Сърбия"Сърбия“''. Относно западната граница на наречието, българските езиковеди нямат различия със сръбските - – Мисирков я слага по [[вододел]]а между [[Сръбска Морава]] и Ибър и този между [[Колубара]] и Морава, а Младенов - – на изток от Ибър и Колубара.

През [[1918]] година излиза и тематичната книга на [[Беньо Цонев]], озаглавена ''"Произход„Произход, име и език на моравците"моравците“'', в която той систематизира и обобщава проучванията си върху косовско-моравския говор след [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] по време на [[участие на България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]].

Самоопределянето на разговорния език като ''нашинско наречие'' (с изрази като: ''я ти вревим по нашински'' и ''он си говори по нашки''), среща сериозна съпротива у официозната сръбска (преди югославска) държавна езикова политика. Тази констатация, характерна и за говора на [[горани]]те, кара [[сърби]]те да намират и наричат косово-моравския говор за ''селјачки'', което е анахронизъм, т.к. езика търпи развитие от синтетичност към аналитичност, а не обратното. Населението което общува на косово-моравски говор е известно като [[шопи|шопско]] и [[торлаци|торлашко]] и няма общо според езиковедите и диалектолозите със старото моравско население, известно от [[История на България|българската история]] като ''моравско'' - – по [[славянски племена|славянското племе]] [[моравяни]] или ''моравци''. Това е така, защото по време на [[Османско робство|османското робство]] земите по сегашното косовско-моравско наречие са разнебитени, а след [[Карпошово въстание|Карпошово]]то и [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]], на територията на говорния ареал на косовско-моравското наречие се заселват преселници от южните и източни български предели.

Поради у-говорния характер на наречието, самоопределянето в минало време на населението не е българи, а ''бугари'', като народните умотворения и предания на това население са назовани в [[сръбски земи|сръбските земи]] с [[етноним]]а "„[[бугарщици]]"“.<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>

== Заключение ==

В тематичното си изследване (базирано основно върху проучванията от книгата на Александър Белич, озаглавена на сръбски ''"Дијалекти„Дијалекти источне и јужне Србије"Србије“'', Београд, 1905, издание на [[САНУ]]), Беньо Цонев намира на основата на богат фактологичен материал наречието за българско (теренни проучвания, както и стари ръкописи и надписи, пословици, поговорки, разкази, песни и други народни умотворения). Сравнителния езиков анализ базиран върху трите фундаментални разлики между български и сръбски (фонетични, морфологични и синтактични), показва и отнася косовско-моравския говор към българския език. Цонев подчертава, че е невъзможно едно погранично наречие да не търпи влиянието на другия съседен език (особено и предвид родството на [[славянски език|славянските езици]]), т.к. то чисто географски се намира до него, влизайки в общение с езика на съседния [[народ]].

Това заключение за българския характер на косовско-моравския говор на Беньо Цонев се споделя и от Стефан Младенов. В излезлия през [[1929]] година капитален труд на видния езиковед ''"История„История на българския език"език“'', косовско-моравския говор е посочен като неразделна част от българската езикова територия.

По [[идеология|идеологически]] причини през тоталитарния период в България, косовско-моравския говор се включва в категорията ''преходни говори''<ref>{{cite book |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |title= Българска диалектология |year= 1949, 1962 и 1968 |publisher= | }}</ref>, независимо от обстоятелството, че наречието не би имало как да не притежава някои особености присъщи на сръбския език. Понастоящем косовско-моравския говор се е запазил относително обособен на територията на Република Сърбия, въпреки значителното влияние на [[официален език|официалния]] сръбски език в [[държава]]та. През [[1993]] година, в писмо до известния [[учен]]-славист от [[Бернски университет|Бернския университет]] [[Роберт Ходел]], сръбският писател [[Драгослав Михайлович]] обрисува съвременното състояние с отношение на официалните власти в [[Сърбия]] към косовско-моравското наречие: {{цитат|"Венецът„Венецът на Петрия"Петрия“ е писан на диалект, който се говори в Централна Сърбия, наречен косовско-ресавски. Това е народен говор, който не представлява стандартния книжовен език, което означава, че от гледна точка на науката за езика е дисквалифициран като „неспособен“ за общуване и художествено изразяване (аз, разбира се, не мисля така). Също така се подразбира, че не е „измислен“ в писателската „лаборатория“, а съществува като сравнително оформен в езиковата практика. На него говореха всички мои близки в детството и първата ми младост, чак докато не напуснах родния си край, затова донякъде наистина може да се определи като език на моята баба, макар разбира се, в никакъв случай да не е само неин.<ref>[http://www.balkani.eu/index.php?b=issue&bb=08102004140057&bbb=08102004140057_08102004152306 Михайлович, Драгослав. В затворите минах през голяма езикова школа.]</ref>}}

# в [[Сръбско царство|сръбското царство]], сръбска е била само [[династия]]та на [[Неманичи|Неманя]] *този извод не е верен - – виж [[произход]] на [[Стефан Душан]] и [[Стефан Урош]];

След обобщението, Мисирков изразява надежда, че по-близкото запознаване с моравското наре­чие, и сравнителното му изучаване с македонското и шопско наречие, ще доведат до най-верни понятия за съвременната и историческата етногра­фия на славянския мир.<ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров |year= 1898 |publisher= Български преглед, година V, книга I, стр. 121- – 127}}</ref>

В [[период]]а до [[Първа световна война|Първата световна война]], единственото тематично проучване на чужд учен (от небългарски и несръбски [[произход]]) върху косовско-моравския говор е на [[шведи|швед]]ския [[учен]] [[Олаф Брох]] ''([[немски|нем]]. Olaf Broch)'', озаглавено на немски ''"Die„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens"Serbiens“'', Wien, 1903, което е издание на ''Балканската комисия към Виенската академия на науките'' на [[Австро-Унгария]].

[[Категория:СръбскиСърбохърватски език]]