Просвещение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Просвещението в различните държави: копирам от История на Франция |
+ ш експерт, разместване |
||
Ред 1:
{{експерт}}
[[Файл:Encyclopedie de D'Alembert et Diderot - Premiere Page - ENC 1-NA5.jpg|мини|Енциклопедията – книга която отбелязва френското просвещение]]
'''Просвещението''' (на английски: ''Enlightenment'', на френски: ''Siècle des Lumières'', на немски: ''Aufklärung'') е духовно движение, обхващащо периода от края на [[XVII век|XVII]] до началото на [[XIX век]] (според някои, като официална дата на започване на Просвещението може да се посочи [[1715]] г. – годината, в която [[Луи XIV]] умира). Просвещението продължава да има влияние и през [[XIX век]]. Хората започват да си задават въпроси, които вълнуват човечеството от векове. Просвещението се отразява най-вече в [[литература]]та и [[култура]]та, както и върху мисленето на [[Човек|хората]].
Line 4 ⟶ 5:
Литературата в този период е антирелигиозна и антифеодална. В условията на [[Абсолютизъм|абсолютизма]], когато владетелите в [[Европа]] с помощта на [[Църква]]та управляват обществените слоеве, буржоазията, със своята материална и интелектуална мощ, прозрява, че системата на управление трябва да се смени. В литературата от Просвещението преобладават гражданските теми, докато през [[Класицизъм|класицизма]] се пише за начина на живот в кралския двор и най-вече за живота на [[аристокрация]]та.
Абсолютните [[Монархия|монархии]] (особено на Луи XIV във Франция) довеждат до материалното осиромашване на народите с такива системи. [[Англия]] е най-напредналата страна в Европа, от [[1688]] година, в рамките на т.н. [[Славна революция]], след която абсолютната монархия е заменена от [[конституционна монархия]]. Значителни промени във Франция настъпват след смъртта на Луи XIV, но истинската промяна в обществения живот на страната се случва по време на [[Френската
Един от основните белези на Просвещението е свързаността с [[наука]]та. Поради тази причина XVIII век е наречен „Векът на философията“. В този период се формират много науки: [[политическа икономия]], [[статистика]], [[социология]], [[Емпиризъм|
Първи привърженици на Πросвещението са [[Хуго Гроций]] и [[Спиноза]] от [[Холандия]]. [[Томас Хобс]], [[Дейвид Хюм]] и [[Джон Лок]] от Англия развиват емпиристката философия, а [[Исак Нютон]] се прочува със своите открития в областта на [[физика]]та. „Теорията на държавата“ на Лок и неговата мисъл за природния човек влияе върху повечето писатели на Просвещението. Просвещението във Франция се влияе от английското, но било по-радикално. Представителите на движението там се движат в насока на [[Материализъм|материализма]]. В [[Германия]] най-известните личности на просветителското учение са [[Томазиус]], [[Йосиф Волф]], [[Готхолд Лесинг]] и [[Базедов]].
В областта на правния и обществения живот в XVIII век се развива идеята за т.н. „[[естествено право]]“, което проповядва освобождение на социалния живот от [[Религия|верските]], [[Национализъм|националните]] и [[Традиция|традиционните]] белези. Това отваря решение за проблема на жестоките верски [[Гражданска война|граждански войни]], които унищожавали просперитета на Европа. По този начин се дава тласък към създаването на модерното международно право. Философският дух, който подтиква към
== Историческо значение ==▼
[[Файл:Voltaire-Baquoy.gif|thumb|Портрет на [[Волтер]] от двореца на пруския крал [[Фридрих Велики]] ''[[Сансуси]]''. Гравюра на П. Баку]]▼
През 18 век общоевропейско значение получава френската просветителска литература в лицето на [[Волтер]], [[Монтескьо]], [[Жан-Жак Русо]], [[Дени Дидро]] и др. писатели. Общата им черта е господството на [[рационализъм (философия)|рационализма]], критикуващ [[Франция]] по въпроси от политически и социален характер, във време когато немските просветители са заети с разрешението на религиозни и морални въпроси.▼
Основните стремежи на Просвещението са намирането, по пътя на разума, на естествените принципи на човешкия живот (естествена религия, естествено право, естествения ред на икономическия живот и т.н.). От гледна точка на тези разумни и естествени начала, се повдигат критики към всички исторически насложили се и фактически съществуващи форми и отношения. Под влияние на идеите на Просвещението се предприемат реформи, които трябва да преустроят целия обществен живот (просветения абсолютизъм и [[Велика френска революция|френската революция]]). В началото на 19 в. Просвещението предизвиква реакция, която, от една страна, е стремеж към възвръщане към стария теологически светоглед, от друга – обръщане към изучаването на историческите дейности, които са до голяма степен пренебрегвани от идеолозите през 18 в.▼
Още през същият век се правят опити за определянето на основния характер на Просвещението. От тези опити най-голямо внимание заслужава [[Имануел Кант]] („Beantwortung der Frage: was ist Aufklärung?“, 1784 г.). Просвещението не е замяна на едни догматични идеи с други, а самостоятелен поглед. В този смисъл Кант заявява, че това е просто свободата да се използва своя собствен интелект<ref>{{cite web|url=http://www.stewarthomesociety.org/ai.htm|author=Blissett, Luther|title=Anarchist Integralism: Aesthetics, Politics and the Après-Garde|date=1997|accessdate=2008-01-18|archiveurl=http://www.webcitation.org/65KFIKoe7|archivedate=2012-02-09}}</ref>.▼
Съвременната европейска философска и политическа мисъл, например, [[либерализъм|либерализма]], до голяма степен черпи своите основания от епохата на Просвещението. Съвременните философи считат за основни добродетели на Просвещението строгия геометричен ред на съжденията, [[редукционизъм|редукционизма]] и [[рационализъм (философия)|рационализма]], противопоставящи се на емоционалността и ирационализма. В това отношение, либерализмът е свързан с Просвещение чрез своята философска база и критично отношение към нетърпимостта и предразсъдъците. Сред известните философи, придържащи се към подобни възгледи са например [[Исая Берлин]] и [[Хабермас]].▼
Идеите на Просвещението лежат също така в основата на политическата [[свобода]] и [[демокрация]] като базови ценности на съвременното общество, а също и като организация на държавата като република, религиозна толерантност, търговски механизми, [[капитализъм]], [[научен метод|научни методи]]. Започвайки с епохата на Просвещението, мислителите настояват на своето право да търсят истината, каквото и да е тя и по какъвто и начин да застрашава социалната тъкан, без да бъдат подлагани на заплахи за възмездие.▼
След [[Втората световна война]], заедно със зараждането на [[постмодернизъм|постмодернизма]], някои особености на съвременните философия и наука започват да се разглеждат като недостатъци: прекомерната специализация, невнимание към традициите, непредсказуемостта и опасността от непредвидени последствия, както и нереалистичната оценка и романтичен ореол на дейността през Просвещението. [[Макс Хоркхаймер]] и [[Теодор Адорно]] даже считат, че Просвещението косвено поражда [[тоталитаризъм|тоталитаризма]].▼
== Периодизация ==
Line 188 ⟶ 175:
* [[Лудвиг ван Бетховен]] (1770 – 1827), Бон, Германия – композитор.
* [[Алексис дьо Токвил]] (1805 – 1859), Париж, Франция – историк, мислител и политик.
▲== Историческо значение ==
▲[[Файл:Voltaire-Baquoy.gif|thumb|Портрет на [[Волтер]] от двореца на пруския крал [[Фридрих Велики]] ''[[Сансуси]]''. Гравюра на П. Баку]]
▲През 18 век общоевропейско значение получава френската просветителска литература в лицето на [[Волтер]], [[Монтескьо]], [[Жан-Жак Русо]], [[Дени Дидро]] и др. писатели. Общата им черта е господството на [[рационализъм (философия)|рационализма]], критикуващ [[Франция]] по въпроси от политически и социален характер, във време когато немските просветители са заети с разрешението на религиозни и морални въпроси.
▲Основните стремежи на Просвещението са намирането, по пътя на разума, на естествените принципи на човешкия живот (естествена религия, естествено право, естествения ред на икономическия живот и т.н.). От гледна точка на тези разумни и естествени начала, се повдигат критики към всички исторически насложили се и фактически съществуващи форми и отношения. Под влияние на идеите на Просвещението се предприемат реформи, които трябва да преустроят целия обществен живот (просветения абсолютизъм и [[Велика френска революция|френската революция]]). В началото на 19 в. Просвещението предизвиква реакция, която, от една страна, е стремеж към възвръщане към стария теологически светоглед, от друга
▲Още през същият век се правят опити за определянето на основния характер на Просвещението. От тези опити най-голямо внимание заслужава [[Имануел Кант]] („Beantwortung der Frage: was ist Aufklärung?“, 1784 г.). Просвещението не е замяна на едни догматични идеи с други, а самостоятелен поглед. В този смисъл Кант заявява, че това е просто свободата да се използва своя собствен интелект<ref>{{cite web|url=http://www.stewarthomesociety.org/ai.htm|author=Blissett, Luther|title=Anarchist Integralism: Aesthetics, Politics and the Après-Garde|date=1997|accessdate=2008-01-18|archiveurl=http://www.webcitation.org/65KFIKoe7|archivedate=2012-02-09}}</ref>.
▲Съвременната европейска философска и политическа мисъл, например, [[либерализъм|либерализма]], до голяма степен черпи своите основания от епохата на Просвещението. Съвременните философи считат за основни добродетели на Просвещението строгия геометричен ред на съжденията, [[редукционизъм|редукционизма]] и [[рационализъм (философия)|рационализма]], противопоставящи се на емоционалността и ирационализма. В това отношение, либерализмът е свързан с Просвещение чрез своята философска база и критично отношение към нетърпимостта и предразсъдъците. Сред известните философи, придържащи се към подобни възгледи са например [[Исая Берлин]] и [[Хабермас]].
▲Идеите на Просвещението лежат също така в основата на политическата [[свобода]] и [[демокрация]] като базови ценности на съвременното общество, а също и като организация на държавата като република, религиозна толерантност, търговски механизми, [[капитализъм]], [[научен метод|научни методи]]. Започвайки с епохата на Просвещението, мислителите настояват на своето право да търсят истината, каквото и да е тя и по какъвто и начин да застрашава социалната тъкан, без да бъдат подлагани на заплахи за възмездие.
▲След [[Втората световна война]], заедно със зараждането на [[постмодернизъм|постмодернизма]], някои особености на съвременните философия и наука започват да се разглеждат като недостатъци: прекомерната специализация, невнимание към традициите, непредсказуемостта и опасността от непредвидени последствия, както и нереалистичната оценка и романтичен ореол на дейността през Просвещението. [[Макс Хоркхаймер]] и [[Теодор Адорно]] даже считат, че Просвещението косвено поражда [[тоталитаризъм|тоталитаризма]].
== Вижте още ==
Line 195 ⟶ 196:
* [[Рационализъм]]
* [[Българско национално възраждане]]
== Източници ==
| |||