Отваря главното меню

Промени

38 байта изтрити ,  преди 2 години
+ ш експерт, разместване
{{експерт}}
[[Файл:Encyclopedie de D'Alembert et Diderot - Premiere Page - ENC 1-NA5.jpg|мини|Енциклопедията – книга която отбелязва френското просвещение]]
'''Просвещението''' (на английски: ''Enlightenment'', на френски: ''Siècle des Lumières'', на немски: ''Aufklärung'') е духовно движение, обхващащо периода от края на [[XVII век|XVII]] до началото на [[XIX век]] (според някои, като официална дата на започване на Просвещението може да се посочи [[1715]] г. – годината, в която [[Луи XIV]] умира). Просвещението продължава да има влияние и през [[XIX век]]. Хората започват да си задават въпроси, които вълнуват човечеството от векове. Просвещението се отразява най-вече в [[литература]]та и [[култура]]та, както и върху мисленето на [[Човек|хората]].
Литературата в този период е антирелигиозна и антифеодална. В условията на [[Абсолютизъм|абсолютизма]], когато владетелите в [[Европа]] с помощта на [[Църква]]та управляват обществените слоеве, буржоазията, със своята материална и интелектуална мощ, прозрява, че системата на управление трябва да се смени. В литературата от Просвещението преобладават гражданските теми, докато през [[Класицизъм|класицизма]] се пише за начина на живот в кралския двор и най-вече за живота на [[аристокрация]]та.
 
Абсолютните [[Монархия|монархии]] (особено на Луи XIV във Франция) довеждат до материалното осиромашване на народите с такива системи. [[Англия]] е най-напредналата страна в Европа, от [[1688]] година, в рамките на т.н. [[Славна революция]], след която абсолютната монархия е заменена от [[конституционна монархия]]. Значителни промени във Франция настъпват след смъртта на Луи XIV, но истинската промяна в обществения живот на страната се случва по време на [[Френската революция|Френската буржоазна революция]] от [[1789]] година. Все пак не всички владетели са против Просвещението, някои дори го подпомагат, като [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], [[Мария Тереза]] и нейният син [[Йозеф II]], [[Екатерина Велика]], които доказват, че са истински привърженици на [[просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]].
 
Един от основните белези на Просвещението е свързаността с [[наука]]та. Поради тази причина XVIII век е наречен „Векът на философията“. В този период се формират много науки: [[политическа икономия]], [[статистика]], [[социология]], [[Емпиризъм|емпиристкаемпирична психология]] и много други. Впрочем, [[философия]]та впрез Просвещението означавала социология, [[право]] и [[политология]], а не философия в днешния смисъл на думата.
 
Първи привърженици на Πросвещението са [[Хуго Гроций]] и [[Спиноза]] от [[Холандия]]. [[Томас Хобс]], [[Дейвид Хюм]] и [[Джон Лок]] от Англия развиват емпиристката философия, а [[Исак Нютон]] се прочува със своите открития в областта на [[физика]]та. „Теорията на държавата“ на Лок и неговата мисъл за природния човек влияе върху повечето писатели на Просвещението. Просвещението във Франция се влияе от английското, но било по-радикално. Представителите на движението там се движат в насока на [[Материализъм|материализма]]. В [[Германия]] най-известните личности на просветителското учение са [[Томазиус]], [[Йосиф Волф]], [[Готхолд Лесинг]] и [[Базедов]].
 
В областта на правния и обществения живот в XVIII век се развива идеята за т.н. „[[естествено право]]“, което проповядва освобождение на социалния живот от [[Религия|верските]], [[Национализъм|националните]] и [[Традиция|традиционните]] белези. Това отваря решение за проблема на жестоките верски [[Гражданска война|граждански войни]], които унищожавали просперитета на Европа. По този начин се дава тласък към създаването на модерното международно право. Философският дух, който подтиква към разумнаразумно съгласностсъгласие на всички граждани за равни права, всъщност може да се смята като форма на хуманистичния стремеж за реализиране на достоен живот без насилие и деспотизъм.
 
== Историческо значение ==
[[Файл:Voltaire-Baquoy.gif|thumb|Портрет на [[Волтер]] от двореца на пруския крал [[Фридрих Велики]] ''[[Сансуси]]''. Гравюра на П. Баку]]
През 18 век общоевропейско значение получава френската просветителска литература в лицето на [[Волтер]], [[Монтескьо]], [[Жан-Жак Русо]], [[Дени Дидро]] и др. писатели. Общата им черта е господството на [[рационализъм (философия)|рационализма]], критикуващ [[Франция]] по въпроси от политически и социален характер, във време когато немските просветители са заети с разрешението на религиозни и морални въпроси.
 
Основните стремежи на Просвещението са намирането, по пътя на разума, на естествените принципи на човешкия живот (естествена религия, естествено право, естествения ред на икономическия живот и т.н.). От гледна точка на тези разумни и естествени начала, се повдигат критики към всички исторически насложили се и фактически съществуващи форми и отношения. Под влияние на идеите на Просвещението се предприемат реформи, които трябва да преустроят целия обществен живот (просветения абсолютизъм и [[Велика френска революция|френската революция]]). В началото на 19 в. Просвещението предизвиква реакция, която, от една страна, е стремеж към възвръщане към стария теологически светоглед, от друга – обръщане към изучаването на историческите дейности, които са до голяма степен пренебрегвани от идеолозите през 18 в.
 
Още през същият век се правят опити за определянето на основния характер на Просвещението. От тези опити най-голямо внимание заслужава [[Имануел Кант]] („Beantwortung der Frage: was ist Aufklärung?“, 1784 г.). Просвещението не е замяна на едни догматични идеи с други, а самостоятелен поглед. В този смисъл Кант заявява, че това е просто свободата да се използва своя собствен интелект<ref>{{cite web|url=http://www.stewarthomesociety.org/ai.htm|author=Blissett, Luther|title=Anarchist Integralism: Aesthetics, Politics and the Après-Garde|date=1997|accessdate=2008-01-18|archiveurl=http://www.webcitation.org/65KFIKoe7|archivedate=2012-02-09}}</ref>.
 
Съвременната европейска философска и политическа мисъл, например, [[либерализъм|либерализма]], до голяма степен черпи своите основания от епохата на Просвещението. Съвременните философи считат за основни добродетели на Просвещението строгия геометричен ред на съжденията, [[редукционизъм|редукционизма]] и [[рационализъм (философия)|рационализма]], противопоставящи се на емоционалността и ирационализма. В това отношение, либерализмът е свързан с Просвещение чрез своята философска база и критично отношение към нетърпимостта и предразсъдъците. Сред известните философи, придържащи се към подобни възгледи са например [[Исая Берлин]] и [[Хабермас]].
 
Идеите на Просвещението лежат също така в основата на политическата [[свобода]] и [[демокрация]] като базови ценности на съвременното общество, а също и като организация на държавата като република, религиозна толерантност, търговски механизми, [[капитализъм]], [[научен метод|научни методи]]. Започвайки с епохата на Просвещението, мислителите настояват на своето право да търсят истината, каквото и да е тя и по какъвто и начин да застрашава социалната тъкан, без да бъдат подлагани на заплахи за възмездие.
 
След [[Втората световна война]], заедно със зараждането на [[постмодернизъм|постмодернизма]], някои особености на съвременните философия и наука започват да се разглеждат като недостатъци: прекомерната специализация, невнимание към традициите, непредсказуемостта и опасността от непредвидени последствия, както и нереалистичната оценка и романтичен ореол на дейността през Просвещението. [[Макс Хоркхаймер]] и [[Теодор Адорно]] даже считат, че Просвещението косвено поражда [[тоталитаризъм|тоталитаризма]].
 
== Периодизация ==
* [[Лудвиг ван Бетховен]] (1770 – 1827), Бон, Германия – композитор.
* [[Алексис дьо Токвил]] (1805 – 1859), Париж, Франция – историк, мислител и политик.
 
== Историческо значение ==
[[Файл:Voltaire-Baquoy.gif|thumb|Портрет на [[Волтер]] от двореца на пруския крал [[Фридрих Велики]] ''[[Сансуси]]''. Гравюра на П. Баку]]
През 18 век общоевропейско значение получава френската просветителска литература в лицето на [[Волтер]], [[Монтескьо]], [[Жан-Жак Русо]], [[Дени Дидро]] и др. писатели. Общата им черта е господството на [[рационализъм (философия)|рационализма]], критикуващ [[Франция]] по въпроси от политически и социален характер, във време когато немските просветители са заети с разрешението на религиозни и морални въпроси.
 
Основните стремежи на Просвещението са намирането, по пътя на разума, на естествените принципи на човешкия живот (естествена религия, естествено право, естествения ред на икономическия живот и т.н.). От гледна точка на тези разумни и естествени начала, се повдигат критики към всички исторически насложили се и фактически съществуващи форми и отношения. Под влияние на идеите на Просвещението се предприемат реформи, които трябва да преустроят целия обществен живот (просветения абсолютизъм и [[Велика френска революция|френската революция]]). В началото на 19 в. Просвещението предизвиква реакция, която, от една страна, е стремеж към възвръщане към стария теологически светоглед, от друга  – обръщане към изучаването на историческите дейности, които са до голяма степен пренебрегвани от идеолозите през 18 в.
 
Още през същият век се правят опити за определянето на основния характер на Просвещението. От тези опити най-голямо внимание заслужава [[Имануел Кант]] („Beantwortung der Frage: was ist Aufklärung?“, 1784 г.). Просвещението не е замяна на едни догматични идеи с други, а самостоятелен поглед. В този смисъл Кант заявява, че това е просто свободата да се използва своя собствен интелект<ref>{{cite web|url=http://www.stewarthomesociety.org/ai.htm|author=Blissett, Luther|title=Anarchist Integralism: Aesthetics, Politics and the Après-Garde|date=1997|accessdate=2008-01-18|archiveurl=http://www.webcitation.org/65KFIKoe7|archivedate=2012-02-09}}</ref>.
 
Съвременната европейска философска и политическа мисъл, например, [[либерализъм|либерализма]], до голяма степен черпи своите основания от епохата на Просвещението. Съвременните философи считат за основни добродетели на Просвещението строгия геометричен ред на съжденията, [[редукционизъм|редукционизма]] и [[рационализъм (философия)|рационализма]], противопоставящи се на емоционалността и ирационализма. В това отношение, либерализмът е свързан с Просвещение чрез своята философска база и критично отношение към нетърпимостта и предразсъдъците. Сред известните философи, придържащи се към подобни възгледи са например [[Исая Берлин]] и [[Хабермас]].
 
Идеите на Просвещението лежат също така в основата на политическата [[свобода]] и [[демокрация]] като базови ценности на съвременното общество, а също и като организация на държавата като република, религиозна толерантност, търговски механизми, [[капитализъм]], [[научен метод|научни методи]]. Започвайки с епохата на Просвещението, мислителите настояват на своето право да търсят истината, каквото и да е тя и по какъвто и начин да застрашава социалната тъкан, без да бъдат подлагани на заплахи за възмездие.
 
След [[Втората световна война]], заедно със зараждането на [[постмодернизъм|постмодернизма]], някои особености на съвременните философия и наука започват да се разглеждат като недостатъци: прекомерната специализация, невнимание към традициите, непредсказуемостта и опасността от непредвидени последствия, както и нереалистичната оценка и романтичен ореол на дейността през Просвещението. [[Макс Хоркхаймер]] и [[Теодор Адорно]] даже считат, че Просвещението косвено поражда [[тоталитаризъм|тоталитаризма]].
 
== Вижте още ==
* [[Рационализъм]]
* [[Българско национално възраждане]]
* [[Орден на илюминатите]]
 
== Източници ==