През 1791 г. Жак Ебер е на Марсово поле, където подписва декларация за отмяна на монархията и преживява последвалото клане на Марсово поле, извършено от войските на [[Жилбер дьо Лафайет|Лафайет]]. Същата година Ебер става член на Клуба на [[Корделиерикорделиери]]те и е избран за негов председател през 1792 г. Като член на клуба Ебер получава място в Парижката община (комуна). Като такъв участва в атаката на [[Тюйлери]] от [[10 август]] 1792 г. Същият месец той става член на Якобинския клуб и като такъв пламенно защитава последвалите след атаката на Тюйлеритова Септемврийски кланета. На [[22 декември]] 1792 г. Ебер е избран за втори заместник на прокурора на Парижката комуна. До август 1793 г. Ебер участва в кампанията срещу жирондинците. На [[24 май]] 1793 г. Ебер е арестуван по заповед на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], но под натиска на санкюлотите е освободен три дни по-късно.
На [[7 юни]] [[1793]] г. якобинците извършват преврат срещу управлението на жирондинците и установяват контрол върху КонветнаКонвента и Комитета за обществено спасение. След масовите арести на жирондинци якобинците установяват. т.н.революционна[[якобинска диктатура]]. През септември 1793 г. доминираният от якобинците Конвент установява управляние назапочва Големия терор, насочен срещу враговете на революцията в страната. Символ на Големия терор става [[Гилотина|гилотината]], жертва на която стават хиляди аристократи, духовници, жирондинци и граждани, заподозрени в реакционна дейност.
По време на тези събития Ебер застава начело на група атеисти, известни като еберисти, които в противовес на [[Деизъм|деизма]] на [[Робеспиер]] пропагандират дехристиянизация на обществото и въвеждане на граждански култ към разума. Програмата на еберистите е насочена главно срещу [[Католицизъм|католицизма]] в страната и включва прогонване на част от духовниците, физическото унищожение на други от тях, затварянето на църквите и манастирите, разрушаване на религиозните монументи, въвеждане на граждански култ и церемонии, унищожаване на [[целибат]]а на монасите чрез насилствени бракове и забрана на молитвите. Радикалните атеистични възгледи на еберистите обаче не са възприети от якобинците на Робеспиер, които,ръководейкисе серъководят от своите деистични възгледи, и принуждават Конвента да въведе [[Деизъм|деизма]] като официална революционна религия. Така на [[8 юни]] [[1794]] г. Конвентът признава съществуването на върховния Бог.
Реформите на Робеспиер са посрещнати изключително остро от Ебер, който обвиняваго Робеспиеробвинява в посегателство срещу свободата. Същите обвинения Ебер отправя и по отношение на инспирираните от [[Дантон]] реформи. С критиките си Ебер и еберистите застават в полезрението на Ревюлюционния трибунал, в който якобинците обвиняват еберистите в разпуснатост, анархизъм и измяна. Трбуналът първиТрибуналът решава първи да нанесе удар срещу Еберт и хората му,издавайкии презиздава заповед за арестуването на Жак Ебер и неговите поддръжници в нощта срещу [[13 март]] [[1794]] г. заповед за арестуването на Жак Ебер и неговите поддръжници. След тридневен процес Жак-Рене ЕдерЕбер е осъден на смърт и е гилотиниран [[24 март]] [[1794]] г.
