Маврово (община Маврово и Ростуше): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| изглед = Мавровско Езеро со Маврово 1.jpg
| изглед-описание = Маврово и [[Мавровско езеро|Мавровското езеро]]
| регион = Положки
| община = [[Маврово и Ростуша]]
Line 23 ⟶ 21:
}}
'''Ма̀врово''' ({{lang-mk|Маврово}}) е [[село]] в [[Република Македония]] в
==История==
В
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 60 патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Маврово има 60 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В селото работят българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.</ref>▼
▲В [[19 век]] Маврово е преобладаващо българско село в [[Гостивар]]ска нахия на [[Тетово|Тетовска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Маврово има 1 222 [[българи]] [[християнство|християни]], 12 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 25 [[власи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_27.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.]</ref> Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b7.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 92.]</ref>
▲Селото е разделено в конфесионално отношение. Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Маврово има 60 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В селото работят българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.</ref>
В [[1913]] година селото попада в [[Сърбия]]. Според [[Афанасий Селишчев]] в [[1929]] година Маврово е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 149 къщи със 751 жители българи.<ref>Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр. 26. За етническата принадлежност вижте етническата карта.</ref>
| |||