Имеон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 24:
{{Non-academic}}
Почти до края на 19 в. планинската верига образувана от хребедите Фергански, Алайски, Киригизки, Кокшетау, се възприема от местното население като единна планинска верига продължение на Тяншан и Памир, наричана Болор. В „Худуд Ал Алам“ (Граници на света) от неизв. персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари хребетът Болор се нарича още Маниса: „….планината, прилепяща
се към нея (която е разположена) между края на Хиндустан (Индия) и началото на Чинистан (Китай). Тя се нарича Manisa“…. „4. В края на Хиндустан, и в началото на Тибет, разклонение на (хребета Manisa) лежи на изток в Чинистан на
'''Имеон''' – названието е с много древен прединдоевропейски, кавказки субстратен произход, свързан с доиндоевропейското кавказоезично население на Ср.
Азия. Напр. в кавк. яз., цезки ħimu, гинукски χemu, гунзипски γhemu, чиракски γhuma – голям камък. (вж. и Хемус – античното название на Стара планина, което също е със субстратен произход), в баски mendi –планина, откъдето е попаднало в келт. ез., брет. menez, др.ирл. monid; кимвър. mynydd, корнуел. meneth – планина, латински
Планината Имеон е прочута с находището на [[лапис лазули]] в западен [[Бадахшан]], означено на картата на Ширакаци. Мините при Сар-е-Санг са снабдявали още древните цивилизации на [[Египет]], [[Месопотамия]], [[Индия]] и [[Древен Рим|Рим]], а и днес произвеждат най-висококачесвения лапис лазули в света.
|