Йоханес Брамс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 83:
През май 1876 година [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкият университет]] предлага почетната степен доктор по музика на Брамс и Йоахим, при условие че композират музика по този повод и отидат лично да получат наградата. Брамс няма желание да пътува до [[Англия]] и титлата е получена само от Йоахим, но изпраща по своя приятел свои ръкописи, а Йоахим дирижира английската премиера на Първа симфония на Брамс на 8 март 1877 година в [[Кеймбридж]].
Въпреки успеха на своята първа симфония, Брамс остава недоволен и основно преработва второто действие преди тя да бъде публикувана. Следват поредица добре прието оркестрални композиции – [[Втора симфония]] (опус 73, 1877), [[Концерт за цигулка]] (опус 77, 1878, посветен е на Йоахим, с когото Брам често се консултира по време на работата върху произведението), [[Академична увертюра]] (написана по повод получаването на почетна титла от [[Вроцлавски университет|Бреслауския университет]]) и [[Трагична увертюра]] (1880). По повод определението на Бреслауския университет за Брамс, като „водачът на изкуството на сериозната музика в днешна Германия“ Вагнер коментира злъчно: „Познавам някои известни композитори, които в своите концертни маскаради слагат костюма на уличен певец днес, перуката на [[Георг Фридрих Хендел|Хендел]] утре, дрехата на еврейски чардаш цигулар по друго време и след това отново облеклото на възвишена симфония, представяща се за Десета.“{{hrf|Taruskin|2010|729}}
По това време Йоханес Брамс вече е признат за водеща фигура в света на музиката. Той е част от журито, което на три пъти, през 1875, 1876 и 1877 година, присъжда Виенската държавна награда на тогава неизвестния композитор [[Антонин Дворжак]], когото препоръчва на своя издател Зимрок. Двамата се срещат за пръв път през 1877 година и Дворжак посвещава на Брамс своя [[Струнен квартет №9]].{{hrf|Swafford|1999|444 – 446}} Брамс започва да получава и различни държавни отличия – през 1874 година [[Лудвиг II Баварски]] му дава Ордена на Максимилиан, а през 1881 година любителят на музиката [[Георг II]] го награждава с ордена на [[Саксония-Майнинген]].{{hrf|Musgrave|1999|xv}}{{hrf|Musgrave|2000|171}}{{hrf|Swafford|1999|467}}
=== Последни години ===
| |||