Уикипедия

Радиоприемник: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Транзисторни радиоприемници: -, replaced: [съпротивление] → [Електрическо съпротивление|съпротивление] редактирано с AWB
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[File:Philips-1928.jpg|thumb|Радиоприемник "Филипс"„Филипс“ от 1928 г. с рекламна табела ([[Национален политехнически музей]]]]
[[Картинка:SABA Radiogeraet.jpg|мини|Стар радиоприменик]]
[[Картинка:Zenith cube radio.jpg|thumb|rigth|Радиоприемник Zenith model 5-S220 "куб"„куб“, произведен 1937 г.]]
 
'''Радиоприемникът ''' е електронно устройство, елемент от техническите средства за осъществяване на радиовръзка, което преобразува енергията на [[радиовълни]]те в електрическо напрежение и след усилване и детектиране преобразува електрическата енергия в достъпна за ползване звукова енергия.
 
== Предназначение ==
Предназначението на радиоприемника е да "улавя"„улавя“ енергията на [[Електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]] посредством приемна [[антена]], да отделя сигналите на различните предавателни станции и да ги преобразува и усилва до ниво, необходимо за работа на възпроизвеждащото устройство. В съвременните радиоприемници тази структура '''антена-радиоприемник-възпроизвеждащо устройство''', изпълнена от съответните технически елементи, са поставени в един електронен уред. Това е възможно благодарение на постиженията в [[електроника]]та, на нови схемни решения и радиотехнически елементи, и на наличието на магнитни материали с качества, обезпечаващи значително намаляване на обема и подобряващи качеството на възпроизвеждания [[звук]].▼
 
== Историческо развитие ==▼
▲Предназначението на радиоприемника е да "улавя" енергията на [[Електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]] посредством приемна [[антена]], да отделя сигналите на различните предавателни станции и да ги преобразува и усилва до ниво, необходимо за работа на възпроизвеждащото устройство. В съвременните радиоприемници тази структура '''антена-радиоприемник-възпроизвеждащо устройство''', изпълнена от съответните технически елементи, са поставени в един електронен уред. Това е възможно благодарение на постиженията в [[електроника]]та, на нови схемни решения и радиотехнически елементи, и на наличието на магнитни материали с качества, обезпечаващи значително намаляване на обема и подобряващи качеството на възпроизвеждания [[звук]].
В зората на безжичното предаване на информация за приемането на телеграфни сигнали е използван метода на "биенето"„биенето“. В приемника на детектора се подават едновременно две напрежения - – от приемания сигнал и от спомагателен генератор, който работи на различна честота от 500 Hz до 1000 Hz. От биенето на двете напрежения в детектора се получават серия от импулси, изобразяващи комбинация от кода на [[Самюъл Морз|Морз]], с честота от 500 Hz до 1000 Hz.▼
 
С конструирането на електронните лампи - – диод през 1904 и триод през 1906 година, значително се увеличава чувствителността на приемниците.▼
▲==Историческо развитие==
 
▲В зората на безжичното предаване на информация за приемането на телеграфни сигнали е използван метода на "биенето". В приемника на детектора се подават едновременно две напрежения - от приемания сигнал и от спомагателен генератор, който работи на различна честота от 500 Hz до 1000 Hz. От биенето на двете напрежения в детектора се получават серия от импулси, изобразяващи комбинация от кода на [[Самюъл Морз|Морз]], с честота от 500 Hz до 1000 Hz.
 
▲С конструирането на електронните лампи - диод през 1904 и триод през 1906 година, значително се увеличава чувствителността на приемниците.
 
През 1906 година Реджиналд Фесенден и Ли де Форест откриват '''амплитудната модулация''', с което става възможно предаването на човешки говор.
Line 23 ⟶ 21:
Широко приложение в началния период на радиокомуникацията намира схемата на '''линейния радиоприемник'''. При този приемник сигнала директно се усилва от [[резонанс]]ни усилватели до детектирането. По тази схема са създавани радиоприемници до края на [[Втората световна война]]. Характерното за тях е, че имат малка чувствителност и ниска избирателност.
 
Схемата на [[суперхетеродинен радиоприемник|суперхетеродинния радиоприемник]] е предложена и създадена през 1917- – 1918 година от няколко специалисти в областта на [[радиотехника]]та - – французина Леви, американеца Армстронг и англичанина Шотки. Това е най-съвършената схема, при която се извършва преобразуване на честотата, като резултат от смесване на предавателните сигнали с тези от вътрешен вграден генератор-хетеродин. Полученото от смесването напрежение е с честота, наричана междинна честота, и тя е постоянна за целия приеман обхват. Постига се добра филтрация и усилване до стойност по-голямо от 100 dB. От 1929- – 1930 година след конструирането на пентода и електронните лампи с екранни решетки, това е основния произвеждан тип радиоприемник.
 
През 1935 година Едуин Армстронг открива [[честотна модулация|честотната модулация]].
Line 33 ⟶ 31:
През 1993 година Карл Маламуд създава първата радиостанция в Интернет, наречена от него Internet Talk Radio.
 
=== Технологично развитие ===
В развитието си радиоприемната техника (и електрониката като цяло) преминава през следните три етапа:
 
==== Лампови радиоприемници ====
Започнатите експерименти и създаването на радиолампите - – високочестотният [[електронна лампа|триод]] (1906 г.), високочестотните усилвателни [[тетрод]]и (1926 г.) и високочестотният усилвателен [[пентод]] с нисък проходен капацитет (1930 г.) са технологичната база за развитието на модерната суперхетеродиннна схема, изпълнена в ламповите приемници. Тази конструкция с навесния обемен монтаж на пасивните елементи, като монтажна технология, се използва до началото на [[1950-те|50-те години на 20-ти век]].
 
==== Транзисторни радиоприемници ====
През 1948 г. са открити [[полупроводник]]овите [[транзистор]]и. Разработването на теорията за [[P-n преход]]а и създаването на транзистори с различна полярност на прехода, развитието на [[планарна технология|планарните технологии]] за производство на транзистори с високо входно [[Електрическо съпротивление|съпротивление]] и високи работни честоти, разширява неимоверно прилагането им в масовата радиоелектронна апаратура. От 1952 г. започва масовото промишлено производство на транзисторни радиоприемници. Това е технологична революция, защото:
:- създават се предпоставки за миниатюризиране на градивните елементи, което води до малки размери и миниатюризиране на конструкцията като цяло;
Line 45 ⟶ 43:
:- преминава се от обемен монтаж към значително по-компактния и много надежден при експлоатация [[Печатна платка|печатен монтаж]]. Това позволява висока производителност, икономия на материали и почти пълно [[автоматизация|автоматизиране]] на монтажния процес. Новата производствена технология рязко снижава производствените разходи и цената на готовия продукт;
:- създават се радиоприемници с много ниска консумация на [[енергия]];
:- създава се възможност при приемлива ниска цена да се изградят радиоприемници за масовото [[радиоразпръскване]], с високи качествени показатели на възпроизвеждането. Такива са създадените от 1960 г. стереофонични радиоприемници, с които се възпроизвежда не само богата звукова картина, но и пространствената представа за нея. <ref>Пецулев, к.т.н. инж. Спиро. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1965, с.12 </ref>
 
==== Радиоприемници, изградени с интегрални схеми ====
[[Микроелектроника]]та е най-новият етап от развитието на технологиите по производството на [[Полупроводник|полупроводникови прибори]]. Разработките, започнали в 1960 г. първоначално като проекти за създаване на надеждна елементна база за космическата техника, автоматични системи за управление, [[Компютър|ЕИМ]] и др., навлизат и в създаването на компоненти за радиокомуникационни средства, използвани от масовия потребител. Съществената особеност при създаването на [[Интегрална схема|интегралните схеми]] с различа степен на интеграция е обединяването (интеграцията) на схемните компоненти, т.е. технологичният процес включва едновременното изработване както на активните електронни компоненти - – [[транзистор]]и и [[диод]]и, така и на пасивните - – [[резистор]]и, [[кондензатор]]и, [[индуктивност]]и, свързващи проводници. Постиженията на микроелектрониката позволяват в един технологичен цикъл да се изградят цели функционални възли, проектирани специално за изпълнение на определени функции с предварително зададено качество и с определени параметри. <ref>Пецулев, проф. к.т.н. инж. Спиро, проф. д.т.н. Владимир И. Сифоров,. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1979, с. 381 </ref>
 
Новите активни електронни елементи&nbsp;— – транзистори и интегрални схеми, новите схемни решения, свързани с използването на микроелектрониката, създадените нови [[магнит|магнитни материали]], както и използването на печатния монтаж, позволяват значителна миниатюризация на радиоприемните устройства и значително поевтиняване на радиоприемната апаратура от масовото производство.
 
== Класификация на радиоприемниците по различни признаци ==
=== По предназначение === ▼
* Професионални - – комуникационни, радионавигационни, радиолокационни, за телеметрия и телеуправление.▼
* Битови - – за приемане на програми на [[радиоразпръскване]]то и телевизионни програми.▼
 
=== По вида на работа на крайното възпроизвеждащо устройство ===▼
▲===По предназначение===
▲* Професионални - комуникационни, радионавигационни, радиолокационни, за телеметрия и телеуправление.
▲* Битови - за приемане на програми на [[радиоразпръскване]]то и телевизионни програми.
 
▲===По вида на работа на крайното възпроизвеждащо устройство===
* Радиотелеграфни за предаване на символи, буквопечатане и др.
* Фототелеграфни и др.
* Радиотелефонни за прием от радиоразпръсквателните станции.
 
=== По начина на монтиране и използване ===
* Преносими;
* Стационарни;
Line 70 ⟶ 67:
* Автомобилни
 
=== Според размерите ===
* с нормални размери;
* малогабаритни;
* миниатюрни.
 
=== Според приетото конструктивно решение ===
* [[Детекторен радиоприемник]];
* [[Регенеративен радиоприемник]];
* [[Свърхрегенеративен радиоприемник]];
* [[Рефлексен радиоприемник]];
* [[Линеен радиоприемник]];
* [[Суперхетеродинен радиоприемник]].
 
=== Според вида на приеманите сигнали ===
* Приемници за аналогови (непрекъснати) сигнали;
* Приемници на дискретни сигнали.
 
=== Според вида на модулираните сигнали ===
* Радиоприемници за амплитудно модулирани сигнали;
* Радиоприемници за честотно модулирани сигнали;
Line 93 ⟶ 90:
* Радиоприемници за амплитудно и фазово модулирани сигнали.
 
== Качествени показатели ==
* '''Работен обхват''' (диапазон) на радиоприемника. Представлява обхватът от честоти на които радиоприемника може да се настройва. Когато диапазонът е много широк и чрез използваните градивни компоненти не може да се покрият качествените показатели, тогава се прилагат приемането на конкретни фиксирани честоти или т. нар. полуразлети или разлети обхвати (скали) за един диапазон.
* '''Изходна мощност''' - – представлява в действителност изходната мощност на крайното стъпало на нискочестотния усилвател. <ref>Пецулев, Спиро. Радиоприемни устройства. Ръководство за лабораторни упражнения и курсо проект, Издателство Техника, София, 1969, с. 52 </ref>
* '''Чувствителност''' - – това е способността на електронния уред да реагира на слаби сигнали от отдалечени станции, приети от антената. За оценка на този критерии се приема онова минимално ниво на входния сигнал на радиоприемника, при което се получава зададената за радиоприемника изходна мощност. Високата чувствителност се предопределя от схемното решение (брой усилвателни стъпала), от използваните електронни елементи (характеристики за шум, коеф. на усилване) и от възможностите на филтрите във входящия и междиночестотния тракт. За съвременните транзисторни радиоприемници този показател варира в границите от 15- – 300 μV/m за външни антени и от 0,7 до 2 mV/m за вградена феритна антена.
* '''Избирателност на радиоприемника''' е способността му да отделя сигналите, на които са настроени входните трептящи кръгове. Колкото е по-стръмна резонансната характеристика на радиоприемника, толкова по-слабо ще се чуват съседните станции (отличаващи се с честота 10 kHz) и толкова е по-висока избирателността по "съседен„съседен канал"канал“. За приемници I клас, избирателността по съседен канал трябва да е по-висока от 46 dB, което значи, че 200 пъти трябва да се подтискат сигналите по съседен канал или по "огледален"„огледален“ канал при суперхетеродинните приемници.
* '''Обхват на приеманите честоти''' - – това е възможността на радиоприемника да работи в повече честотни диапазони. Обикновено битовите радиоприемници се произвеждат като дълговълнови; средновълнови; късовълнови; дълго- и средновълнови; средно- и късовълнови; с всички вълнови обхвати вкл. ултракъсовълнови; ултракъсовълнови.
* '''Качество на възпроизвеждането''' е способността на радиоприемника да възпроизвежда модулираните звукови сигнали с най-малко изкривявания.
* '''Надеждност''' това е свойството електронният уред да запази параметрите си при неблагоприятни въздействия (температура, удари, прах, влага), предварително зададени като условия при експлоатация.
Line 104 ⟶ 101:
* '''Външен вид'''. Добрите конструктивно естетически качества се достигат с формата, използваната цветова гама, декоративни елементи и дизайна на органите за управление и контрол.
 
== Вижте също ==
* [[Антена]]
* [[Радиовълни]]
* [[Радиоапарати "Тулан"]]
{{Commons|Radio}}
 
 
== Източници ==
Line 115 ⟶ 111:
 
'''Допълнителна литература'''
* Кокеров, Георги, Комуникационна техника, радиокомуникации, МП Издателство на Техническия университет, София 2007.
* Почепа, Александър, Петър Панасюк, Транзисторни радиоприемници, ДИ "Техника"„Техника“, София, 1976
 
== Външни препратки ==
*{{икона|bg}} [http://lz2gpb.eu/radio/ Радиоразпръскване - – минало, настояще и бъдеще.]
 
[[Категория:Радиотехника]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Радиоприемник“.