Иван Динков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Творчество: replaced: В следствие → Вследствие редактирано с AWB |
|||
Ред 33:
Динков дебютира през 1960 г. със стихосбирката си „Лична карта“, която е приета нееднозначно. От една страна, действащият тогава [[соцреализъм]] в изкуството не е нарушен, но от друга – поезията на младия автор е твърде мрачна, „нота на униние, чернота и безизходност“<ref>сп. "Пламък, 10/1960</ref>. След втората си стихосбирка „Епопея на незабравимите“ (1963) Динков се утвърждава, получавайки одобрение от хора като [[Добри Жотев]] и [[Александър Геров]].
През 1967 г. е отпечатана стихосбирката на Иван Динков „На юг от живота“, но веднага след това е претопена, без въобще да стигне да читателите. Причината е действащите по онова време [[цензура|цензурни]] норми, стиховете на Динков се оказват извън установения канон.
През 1970 г. в сп. „[[Септември (списание)|Септември]]“ излиза повест на Иван Динков под заглавието „Хляб от трохи“, който веднага е обявен от [[Александър Спиридонов]] за „покушение срещу народностната линия в литературата“. Тринадесет години по-късно, през 1983 г., излиза [[роман]]ът на Динков „Моминството на войниците“, базиран на „Хляб от трохи“. Още на следващата година излиза [[мемоари|мемоарният]] роман „Цветя за махалата“, който през 1986 г. е включен като втора част на романа „Навътре в камъка“.
| |||