Сардинско кралство: Разлика между версии

През 1792 г. кралство Пиемонт се присъединява към [[Война на Първата коалиция|Първата антифренска коалиция]]. През 1796 г. обаче френските войски навлизат в Сардинското кралство, без да срещнат почти никаква съпротива. Същата година в Париж е подписан договор, който е изключително неблагоприятен за кралството. На 6 декември 1798 г. войски на [[Бартелеми Жубер]] обсаждат Торино и принуждават крал [[Карл-Емануил IV]] да абдикира и да се оттегли на остров Сардиния, след което областното събрание на Пиемонт гласува провинцията да стане част от Франция. Властта на французите над Пиемонт е затвърдена окончателно след [[Битка при Маренго|битката при Маренго]] (1800 г.), къдетов която разбиват австро-руските войски. До края на войните обаче остров Сардиния остава извън френските завоевания.

През 1814 г. Сардинското кралство е възстановено, а територията му се увеличава, като към него са присъединени земите на бившата [[република Генуа]]. Придобивките на кралството са потвърдени окончателно от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]. Като резултат от Наполеоновите войни на престола на Сардинското кралство се изреждат няколко реакционни крале: Виктор-Емануил I (1802 – 1821), Карл-Феликс (1821 – 1831) и Карл-Алберт (1831 – 1849). През 1830 г. започва и процесът на индустриализация на страната.