Вестготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Християнизация: -, replaced: [Йордан] → [Йорданес] редактирано с AWB |
м -, replaced: [Сердика] → [София|Сердика] (2) редактирано с AWB |
||
Ред 34:
Най-голямата група епископи на ''Никейския събор'' са представителите на църквата от българските земи, макар и подправените впоследствие протоколи и дневници на Събора да не дават представа именно за тяхното участие.
Следващият събор е [[Църковен събор в Сердика|Сердикийският събор]] в [[София|Сердика]] (днес София) през [[342]]/[[343]] г., на който още на втория ден група делегати се отцепват и организират контрасъбор в Пловдив. Отново „липсват“ данни за техния брой и тяхното становище, но се предполага, че това са именно предимно българските илирийски епископи. Следващите 5 събора са в Сирмиум от 347 до 359 г., което показва голямото значение, отдавано на църквата в Илирия. Сирмиум става средище на основаната от св. апостол Павел ''Илирийска апостолическа църква'' и императорска резиденция. Те обаче също не се зачитат от ''[[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]'' и ''[[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]]'' за ''вселенски'', а след ''[[Първи Константинополски събор|Константинополския вселенски събор]] през [[381]] г.'' не се казва вече за църквата в Илирик, че е ''апостолическа'', а седалището на нейния архиепископ в Сирмиум не се споменава в официалните документи чак до средата на 9-ти век <sup>[[#Външни препратки|8]]</sup>.
През [[347]] г. на ''Събора в гр. Сирмиум'' (Срем) българо-готската църква на [[Илирик]] предлага своето компромисно, помирително тълкуване на ''Символа на вярата'', според което „''Бог-Син и Светият Дух са '''подобносъщни''' на Бог-Отец, който единствен е извън времето и пространството''“, като по принцип също отхвърля ''Арианството''. След ''Събора в гр. [[Римини]]'' през [[360]] г. роденият в Илирия император [[Констанций II]] (*317, †361) заставя делегацията, отправена му от Събора, да подпише тоя компромисен ''Символ на вярата от Нике'' (подписан и от св. [[Вулфила|Урфил]]). Останалите гръцки и източни епископи обаче не са съгласни с тази вяра, която по принцип е християнската вяра на всички народи от българската етническа група (трако-българи, хуно-българи, българо-вандали (венети), българо-алани, българо-авари и др.), като се възприема и от гепидите, херулите, лангобардите, швабите, бургундите и др., и е господстваща във всички български земи (Тракия, Мизия, Македония, Добруджа, Дакия, Илирия и Панония), поради силната ѝ опростеност от догматична гледна. Тя е обявена от непримиримите им противници, гръцки и римски епископи, за „''полуарианска''“, за „''ерес''“ и срещу тях започват религиозни гонения.-->
Ред 57:
== При Константин Велики ==
В края на 3 век вестготите заемат изоставената по стратегически причини от Римската империя Дакия. За разлика от българите с тяхната тежка [[бронирана конница]] и лека кавалерия, военната сила на вестготите се е състояла предимно от пехота. Готски дружини се намесвали в борбите за престолонаследието след провала на ''Тетрархията''. След като частично повторно завладял левия бряг на Дунава, в крайна сметка роденият в гр. Ниш св. император [[Константин Велики]] (* ок.280 – † 337) победил своите вътрешни и външни противници с активното съдействие на българските вестготите, благодарение на които той ликвидира ''Тетрархията'' и се обявява за самодържец, а към 330 г. пренася столицата на Римската империя в тракийския град [[Бизантион]] (Византия, Константинопол). Бизантион надделява, заради възможността за контрол над Проливите, въпреки желанието на Императора и майка му [[св. Елена]], столицата да бъде пренесена в любимата им [[София|Сердика]] със стратегическо разположение по средата между западните и източните земи на Империята („''Сердика е моят Рим''“, възкликнал Императорът в Сената).
За управляваната преди от Константинопол Тракия император [[Константин VII Багрянородни|Константин VII Багренородни]] (Порфирогенет, * 905 – † 959) по-късно пише: „''Императорът Константин, ...поради нападенията на българите направил от Тракия особена [[тема]]''“ <ref>„''...to ton Bulgaron genos ton Istron potamon dieperasen''“, Constantine VII Porphyrogennetos, „De Thematibus“, lib. II, стр. 44, Bonnae</ref>.
| |||