Право на Европейския съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълване раздел |
|||
Ред 10:
== Първично право на ЕС ==
'''Първичното право на ЕО и ЕС''' обхваща Учредителните договори
Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според [[Съд на ЕС|Съда на ЕС]] учредителните договори са “конституционна харта” на Общностите. Към тях се отнасят: * ''Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана'' от 18 април 1951 г., влязъл в сила на 25 юли 1952 г. със срок на действие 50 години, които изтичат през 2002 г.;
Line 16 ⟶ 18:
* [[Договор от Маастрихт|Договорът за създаване на ЕС]] (наричан Договорът от Маастрихт), подписан на 7 февруари 1992 г., в сила от 1 ноември 1993 г.;
* [[Договор от Лисабон|Лисабонският договор]], подписан на [[13 декември]] [[2007]] г. и в сила от 1 декември 2009 г., който изменя Римските и Маастрихтския договори, без да ги заменя, след провала на опита за приемане на [[Европейска конституция]].
Хартата на Основните права на Европейския Съюз, гласувана през 2000 година, е правно обвързващ документ за всички държави членки от Лисабонския договор насам.
== Вторично право на ЕС ==
Line 21 ⟶ 24:
* ''Регламенти'' съдържащи [[правна норма|норми]] с общ характер. Те са с задължителен характер в своята цялост. Регламентите се прилагат пряко, т.е. не е необходимо да се транспонират в националното законодателство. С влизането си в сила, те стават действащо право върху цялата територия на ЕС;
* ''[[Директива (Европейски съюз)|Директиви]]''те обвързват всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, т.е. те са целеви [[акт]]ове. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение и за да породи действие във вътрешния [[правов ред]] на държава-членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство;
* ''Решения''та са актове който имат конкретен адресат - [[юридическо лице|юридическо или физическо лице]], държава-членка или неин орган. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост. Решението има директен и непосредствен ефект, пораждащ права и задължения направо за всички субекти в държавата-членка;
* ''Препоръки и становища'', които са формално без [[правна сила]], те нямат обвързващ адресатите си ефект. Те се приемат от Общностните институции по въпроси, по които последните не са овластени да приемат обвързващ акт, или когато същите преценят, че такъв не е нужен. Според Съда на ЕС препоръките не са напълно лишени от правно действие. Съдът изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право (виж и [[тълкуване на правото]]).
| |||