Гюешево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 15x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 17:
 
== География ==
Село Гюешево се намира в планински район, в географската област [[Каменица (област)|Каменица]], в северните разклонения на [[Осоговска планина|Осоговската планина]], на около 1 016 мm надморска височина. През него текат реките Лебница и Ръшча, притоци на [[Бистрица (Соволянска)|р. Бистрица]]. Селото отстои на 20,5 кмkm по шосе и на 34 кмkm по ж.п. линия от гр. [[Кюстендил]]. Крайна гара на ж.п. линията от [[Кюстендил]].
 
През Гюешево минава международниямеждународният път [[Европейски път Е871|Е871]], който през Велбъждкия проход свързва Кюстендил с [[Крива паланка]]. В непосредствена близост се намира [[ГКПП Гюешево|ГКПП „Гюешево“]].
 
Селото е разпръснато, съставено от махали : Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.
 
Климат : умерен, преходно континентален.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Общинаобщина Преколница (1883- – 1922), община Гюешево (1922- – 1934), община Раненци (1934- – 1958), община Жиленци (1958- – 1959), община Раненци (1959- – 1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1983- – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%FE%E5%F8%E5%E2%EE&code=18455&kind=2]
 
== Население ==
Ред 61:
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
 
Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570- – 1572 г. под името Гувешево като султански [[хас]] към [[нахия]] Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век. Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.
 
В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.
Ред 69:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Гюешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
През 1921 г. е основано читалище „Просвета“. През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери през войните между 1912- – 13 и 1915- – 18 г.
 
През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с.Раненци.
Ред 102:
 
== Литература ==
* Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В : ''Известия на Българското археологическо дружество'', VII, 1919- – 1920 г., с. 138
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с. 262- – 269;
* Манев, Владимир. ''Гюешево'', 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил);
* Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, ''в-к „Звезда“'' (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – ''„Археологически паметници от Кюстендилски окръг“'', София, 1978 г., с. 16;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 34- – 35;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.161- – 162;
* Чолева-Димитрова, Анна М. – ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица.'', Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.16- – 17;
* Манев, Владимир. ''Гюешево – кратка история.'' 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.40- – 47;
 
== Бележки ==