Гюешево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 15x тире-числа (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 17:
== География ==
Село Гюешево се намира в планински район, в географската област [[Каменица (област)|Каменица]], в северните разклонения на [[Осоговска планина|Осоговската планина]], на около 1 016
През Гюешево минава
Селото е разпръснато, съставено от махали
Климат
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици
== Население ==
Ред 61:
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570
В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.
Ред 69:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Гюешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
През 1921 г. е основано читалище „Просвета“. През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери през войните между 1912
През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с.Раненци.
Ред 102:
== Литература ==
* Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В : ''Известия на Българското археологическо дружество'', VII, 1919
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с. 262
* Манев, Владимир. ''Гюешево'', 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил);
* Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, ''в-к „Звезда“'' (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – ''„Археологически паметници от Кюстендилски окръг“'', София, 1978 г., с. 16;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 34
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.161
* Чолева-Димитрова, Анна М. – ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица.'', Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.16
* Манев, Владимир. ''Гюешево – кратка история.'' 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.40
== Бележки ==
| |||