Радиовъглеродно датиране: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
 
Във всички живи организми съотношението между въглерод 14 и въглерод 12 е същото както в атмосферата, защото при жизнените процеси непрекъснато се обменя въглерод с околната среда. Когато обаче организмът умре, този обмен се прекратява и броят на ядрата въглерод 14 които са се съдържали в него започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивното разпадане. По броя на неразпадналите се ядра може да се определи възрастта на предмета или организма.
 
== Пример ==
В руините на древен град са намерени дървени предмети, в които концентрацията на <math>{}^{14}_{6}\textrm{C}</math> е четири пъти по-малка, отколкото в наскоро отрязано дърво. Да се определи възрастта на предметите. Периодът на полуразпад на <math>{}^{14}_{6}\textrm{C}</math> е <math>T_{1/2} = 5730</math> години.
:'''Решение''': От закона за радиоактивното разпадане <math>N=\left(\frac{1}{2}\right)^{n}N_{0}</math> следва, че <math>\frac{N}{N_{0}} = \frac{1}{4} = \left(\frac{1}{2}\right)^2</math>, т.е. <math>n=2</math>. Следователно възрастта на предметите е <math>t=nT_{1/2} = 2(5730) \approx 11 500</math> години.<ref>''Физика и астрономия. Учебник за 10. клас за задължителна подготовка.'' Максим Максимов, Георгиос Христакудис, Булвест 2000, С., 2008, с. 78</ref>
 
== Калибриране ==
[[File:Intcal 13 calibration curve.png|thumb|300px|INTCAL13 – калибровъчна крива за северното полукълбо. Измерената възраст (по вертикалната ос) съответства чрез кривата на дата от калибровъчната крива (отчетена по хоризонталната ос), а не от правата линия]]
Сравняването на датировки, получени чрез радиовъглеродно датиране, с тези чрез други методи, показват систематично отклонение. Това довежда до разбирането, че макар и незначително, съотношението между изотопите се променя във времето, т.е. математическата зависимост не е права линия и за прецизни резултати е нужно да се отчита този факт.
 
За да се получи необходимата корекция, се използват точно датирани образци с други методи и се определя възрастта им с радиовъглеродно датиране. Първи извършва това Hans Suess през 1967.{{hrf|Bowman|1995|16- – 20}}{{hrf|Suess |1970|}}{{hrf|Aitken|1990|66 – 67}} Неговата калибровъчна крива показва два типа отклонения от правата линия: дългосрочно отклонение с период от около 9 000 години и кратки отклонения, често наричани пикове<!-- ? --> („wiggles“), с период десетилетия. Не е ясен техният произход, но днес те са общопризнати и са известни като ефект ни де Врис (de Vries effects) по името на [[холандския учен Hessel de Vries]].<ref>Taylor & Bar-Yosef (2014), pp. 53 – 54.</ref>
 
Калибровъчната крива се използва, като определената лабораторно с радиовъглеродно датиране дата се отчете по вертикалната ѝ ос (абсцисата) и се прекара хоризонтална линия докато се пресече с кали5бровъчната крива. Това дава калибрираната дата. След 1998 г. се въвеждат стандартни калибровъчни криви, чрез които „въглеродната възраст“ се преобразува в календарна дата.
 
Последната (за сега) калибровка е публикувана в 2013 г.<ref name=INTCAL13>{{cite journal |last1=Reimer | first1=Paula J.|year=2013 |title=IntCal13 and Marine13 radiocarbon age calibration curves 0 – 50,000 years cal BP|journal=Radiocarbon |volume=55 |pages=1869 – 1887 |url=https://journals.uair.arizona.edu/index.php/radiocarbon/article/view/16947|doi = 10.2458/azu_js_rc.55.16947|display-authors=etal}}</ref>
 
== Пример ==
В руините на древен град са намерени дървени предмети, в които концентрацията на <math>{}^{14}_{6}\textrm{C}</math> е четири пъти по-малка, отколкото в наскоро отрязано дърво. Да се определи възрастта на предметите. Периодът на полуразпад на <math>{}^{14}_{6}\textrm{C}</math> е <math>T_{1/2} = 5730</math> години.
:'''Решение''': От закона за радиоактивното разпадане <math>N=\left(\frac{1}{2}\right)^{n}N_{0}</math> следва, че <math>\frac{N}{N_{0}} = \frac{1}{4} = \left(\frac{1}{2}\right)^2</math>, т.е. <math>n=2</math>. Следователно възрастта на предметите е <math>t=nT_{1/2} = 2(5730) \approx 11 500</math> години.<ref>''Физика и астрономия. Учебник за 10. клас за задължителна подготовка.'' Максим Максимов, Георгиос Христакудис, Булвест 2000, С., 2008, с. 78</ref>
 
== Източници ==