Законодателно събрание (Франция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
 
== Революционни войни ==
Още в първите години на революцията множество благородници емигрират, като се надяват от чужбина да организират въоръжена съпротива срещу революцията и разчитат на помощта на европейските монархии. Неуспешното бягство на краля през юни 1791 ускорява образуването на контрареволюционнататакава коалиция сред съседните на Франция държави, които дотогава възприемат революцията само като поредните безредици. Съвместната декларация на Прусия и Австрия в подкрепа на крал [[Луи XVI]] от 27 август 1791 („Декларация от Пилниц“) вече заплашва Франция с военни действия. Самият крал разглежда войната в благоприятна светлина, надявайки се едноевентуално военно поражение на Франция да възстанови неговата абсолютна власт. ЗаконодателнотоИ събраниемакар същоче имапо склонноствреме къмна война,Учредителното засъбрание дацарят разпространипацифистки революциятанастроения, извънизразени Францияв чл.<ref>Thomas Lalevée,6 «на [httpконституцията://www.h-france.net/rude/rudevolvi/LaleveeVol6.pdf National„Френската Prideнация andсе Republicanотказва grandezza:да Brissot’sпредприеме Newкаквато Languageи forда Internationalе Politicsвойна inсъс theзавоевателна Frenchцел“<ref>{{cite Revolution]book »,|title= ''FrenchРеволюцията History|last=Мадлен and|first= Civilisation''Луи|year= (Vol.2004|publisher= 6),Дамян 2015,Яков|location=София pp.|isbn=9545272201 66 –|pages=131 82}}</ref>, Товатова водибързо досе започванетопроменя на [[Революционни войни|френските революционни войни]] презс априлнарастващата 1792външна гопасност.
 
Законодателното събрание напротив, има склонност към война, за да разпространи революцията извън Франция.<ref>Thomas Lalevée, « [http://www.h-france.net/rude/rudevolvi/LaleveeVol6.pdf National Pride and Republican grandezza: Brissot’s New Language for International Politics in the French Revolution] », ''French History and Civilisation'' (Vol. 6), 2015, pp. 66 – 82</ref> Идеята за обявяване на война се пропагандира от жирондинците, за които войната е продължение на революцията, и намира поддръжка сред народа. Монтанярите и якобинците обаче се противопоставят на войната, защото смятат, че революцията има много вътрешни врагове. жирондинците и кралят успяват да се наложат и на 20 април 1792 г. Законодателното събрание обявява война на Австрия, с което започват [[Революционни войни|френските революционни войни]] през април 1792 г.
 
== Източници ==